Пасенето на тревните смески има голямо отражение върху добивите и трайността на чима. Пасенето още на първата година е безусловно вредно, особено от едър добитък, който с тъпченето си върху рохкавата почва разбива чима, образуват се дълбоки стъпки и се разрушава почвената структура. Влошава се и тревният състав на смеската, защото добитъкът опасва само доброкачествените треви, а изоставя лошите, които продължават да се развиват още по-буйно. Пасенето е особено вредно тогава, когато растенията още не са укрепнали и почвата не е изпръхнала.
Пасенето е полезно, но само когато се прави правилно, след укрепването на растенията и заздравяването на чима, т.е. най-рано след първата коситба от втората година нататък. То е особено полезно за трайните ливади и пасища, където се редува с косене. Но пасенето трябва да се извършва организирано, на отделни участъци (парцели). При ливадите то става след първата коситба. При добре организирано изпасване съставът на тревната растителност се подобрява, тъй като то подпомага развитието на добрите треви за сметка на по-недоброкачествените видове от разнотревието и на плевелите.
Развитието на растенията в тревните смески, а заедно с това добивът и качеството на сеното или пашата, може да се регулира до известна степен и чрез косенето. Окосяването трябва да се извършва през време на бутонизацията на бобовите. В този момент повечето от житните треви започват да цъфтят. Закъсняването с окосяването води не само до влошаване на качеството на сеното, но и до намаляване на добива.
Понякога значителни загуби в добива на сено от тревните смески се получават вследствие на много ниското окосяване. Общо взето по-ниското окосяване дава не само по-високи добиви, но и по-доброкачествено сено, тъй като при такова окосяване в сеното попадат по-висок процент от нежните листа и стъбла на ниските треви. Много ниското окосяване обаче също не е за препоръчване, понеже при него се унищожава голяма част от листната маса и младите стъбла на растенията. Установено е, че най-подходящата височина на окосяване е 5-6 см над почвената повърхност. Последната коситба трябва да се извършва по-високо – на 8-10 см, и то най-рано 25-30 дни след предпоследната коситба, за да могат растенията да натрупат повече резервни хранителни вещества за зимуване.
