Терморегулацията на пчелите

Като всички насекоми, пчелите са с непостоянна температура. Телесната им температура варира в зависимост от околната температура. Пчелите-работнички започват да летят при 9 до 10°С. Майките и търтеите излитат за съешаване при температури над 20°С.Като всички насекоми, пчелите са с непостоянна температура. Телесната им температура варира в зависимост от околната температура. Пчелите-работнички започват да летят при 9 до 10°С. Майките и търтеите излитат за съешаване при температури над 20°С. Над 30°С летателната активност спада. При температури под 9°С пчелите изпадат във вцепенение. Температурата на вцепеняването от студ е между 6 и 4°С в зависимост от това, дали става дума за летни или за зимни пчели. Пчелното семейство е развило стратегия, която му дава възможност да оцелява като социална общност дори и при екстремните зимни температури. Пчелите могат да произвеждат топлина чрез треперене на мускулите; така те са в състояние да повишават за кратко време температурата в гръдния дял най-много до 10°С. Тъй като тялото на пчелата почти не притежава изолация, получената топлина бързо се отдава.

През зимата пчелите се събират в плътно зимно кълбо, за да намалят отдаването на топлина в околното пространство. Обикновено пчелите образуват зимното кълбо през късната есен при температури под 15°С. Силните семейства извършват това по-късно от слабите. Зимното кълбо се образува там, където се излюпи последното пило. В средата кълбото от пчели е по-рехаво. Там остава и майката. Пчелите около центъра образуват плътна сфера. За да се усили изолиращото действие, с понижаването на температурите гъстотата на индивидите също нараства. По същия начин се променя размерът на центъра: от неговата големина зависи колко пило може да бъде отглеждано през зимата, защото според по-новите изследвания пчелните семейства са без пило само за къс период от време.

В центъра на кълбото се поддържа температура над 30°С. В останалата част тя е между 20 и 30°С. Важно за оцеляването на пчелите обаче е температурата на повърхността на кълбото никога да не пада под 9°С. В противен случай външните пчели могат да се вкочанят и да изпаднат от кълбото.

Въпреки общоприетите представи пчелите не отопляват кошера. Неговата температура зависи предимно от външната, пчелите влияят само върху температурата на въздуха в близост до повърхността на кълбото. Този факт трябва да се има предвид при начина на работа през зимата.

С напредването на зимата кълбото се премества към горната задна част на кошера, следвайки изчерпването на запасите. Ако пчелите загубят контакта с храната, семейството ще загине от глад. Това може да се случи най-вече преди началото на пролетта при рязко спадане на температурата, когато кълбото силно се свива.

През лятото пчелите регулират температурата на пилото много точно - около 34,8°С. Пилото може да се развива нормално и при температури между 32 и 36°С. Това важи и за краткотрайното повишаване, респ. понижаване на температурите. При по-високи външни температури прекомерното затопляне се предотвратява, като част от пчелите излизат от кошера. При заплаха от прегряване те внасят вода поръсват я върху питата и същевременно трептят с криле, с което предизвикват охлаждане чрез изпарение. При външни температури над 50°С семейството „прекипява", т. е. пчелите падат на пода и повръщат съдържанието на медовите си стомахчета. Такива и по-високи температури могат да бъдат достигнати в кошера и в случай на настъпване на паника сред пчелите. Причините обикновено са недостатъчна вентилация и снабдяване с вода.

Вижте още: