Растенията имат определени изисквания към топлината. Те могат да растат, да се развиват и да плододават само в известни температурни граници.

Изискванията на растенията към топлината се изменят при развитието им и зависят от фазата, през която преминават. Например оптималната температура за пшеницата при вретененето е 10°С, при цъфтежа 17°С, а при узряването 19°С. Памукът се нуждае от по-висока температура при цъфтежа, и от по-ниска при узряване и разпукване на кутийките.

За поникване на растенията голямо значение има температурата на почвата. Когато семената никнат при температури, близки до минималната температура, процесът на поникване се удължава. В зависимост от необходимата температура за поникване на пролетните култури се определя и времето на сеитбата им.

След поникването културите имат различна издръжливост на ниските температури (границата на минималната температура). В зависимост от издръжливостта те се разделят на пролетни и зимни. Зимните култури може да издържат понижения на температурата до -20°С и повече, при която температура пролетните култури загиват. Издръжливостта на зимните култури към ниските температури е относителна. Например зимната пшеница, след като премине яровизационния стадий, става по-чувствителна към ниските температури. Голямо значение за издръжливостта на културите на ниски температури има т. нар. закаляване. Ако растенията са престояли продължително време при температура около 0°С и след това настъпят големи застудявалия, те се закаляват и издържат по-големи студове. Когато застудяването настъпи изведнъж, издръжливостта на растенията е по-малка.

Възможностите за регулиране на температурата с производствена цел са твърде ограничени. Прилага се главно райониране на културите, т.е. отглеждането им в подходящи климатични райони със съответни на техните изисквания температурни условия.

Температурата на почвата може да се регулира до известна степен чрез вегетационните поливни с поливната вода, като рано през пролетта се полива с по-топла вода за затопляне, а през горещините - с по-студена за охлаждане. Може да се прилагат още мулчиране (покриване на почвената повърхност със слама или друг материал), снегозадържане, борба със сланите чрез задимяване, специални поливки и др.

Вижте още:

Хербициди срещу плевелите в житните култури

Червено житно комарче - основни причини за масовото му намножаване

Отглеждане на памук