Как да стана земеделец?

  • C
    Здравейте на всички! Казвам се Венелин и съм на 19 години, тази година завършвам ППММП(получаване и преработка на мляко и млечни продукти).\r\nИскам да се занимавам с земеделство и по точно искам да отглеждам единсвено пшеница, но нямам нито земя, нито трактор, абсолютно нищо. Нямам и пари за да купувам техника и земя. Въпросът ми е какво трябва да направя за да стана земеделец? Да се обърна към банка относно спонсорирането за закупуване на няколко трактора, а земята да я взема под аренда? Да се обърна към банка за закупуването на зема, а тракторите да взема на лизинг? Да се обърна към банката за закупуването на всичко? Или въобще да не се обръщам към банка? Мога ли да кандидатсвам по някакъв проект? \r\nНе ми се работи като дистрибутор на безалкохолно или телоохранител в охранителна фирма за 350 лв , не ми се ходи в чужбина искам да си остана в родината . До сега съм работил само като общак през ваканцийте, бъркане на бетон, цепене на дърва, бъркане на вар, пренасяне на разни малки и големи неща, умея да заварявам с електожен и с оксижен, правил съм 1-2 пъти разни ръчни колички, вратници и една лежанка за трениране от тръби профили и други. Моля Ви някой да ми обясни по-подробно какво трябва да се направи?
  • V
    Здравей, Това е да се информира широката общественост, че г-н Villaspin Андерсън, частен кредитор заем има отвори финансова възможност за всеки, който се нуждае от никаква финансова помощ. Ние даваме заем при 2% лихва за физически лица, фирми и дружества по ясен и разбираем начин и състояние. свържете се с нас днес по електронната поща на адрес: ([email protected])
  • N
    Виждам, че статията е стара и виждам, че има компетентни хора. Аз също искам да стана земеделец и да се присъединя към хората които искат да възродят българското производство колкото трудно и тежко да е това. Принципно от 17 годишен съм тръгнал да работя в чужбина и съм видял че файда няма. Сега съм на 28 и виждам че да седиш в чужбина е като да строиш чужд довар. Желанието ми е да се прибера в България и да си гледам земята, кафа от тос гурбет тука почти нищо не се постига. Земята с която разполагам е близо 100 декара. Имам 0 познания и опит в земеделието но пък разполагам с земя и мога да си позволя машини под наем за евентуално действие. Поглеждам и към европроектите но там нещата са сякаш само за наши хора. Приемам всякакви предложения съвети мнения, и изобщо на какво дередже е селското производство в момента в България. Земеделието не е толкова сложно, всяка по-голяма фирма която търгува със семана и препарати ще ти даде нужните съвети, какво точно да използваш. Започвай, няма какво чакаш. Щом мислиш да се занимаваш дългосрочно със земята, най-добре е да имаш собствена техника, може да е стара ама да е твоя.
  • F
    Авторът на темата не е влизал от 14.07.2012, явно не е станал земеделец
  • D
    Виждам, че статията е стара и виждам, че има компетентни хора. Аз също искам да стана земеделец и да се присъединя към хората които искат да възродят българското производство колкото трудно и тежко да е това. Принципно от 17 годишен съм тръгнал да работя в чужбина и съм видял че файда няма. Сега съм на 28 и виждам че да седиш в чужбина е като да строиш чужд довар. Желанието ми е да се прибера в България и да си гледам земята, кафа от тос гурбет тука почти нищо не се постига. Земята с която разполагам е близо 100 декара. Имам 0 познания и опит в земеделието но пък разполагам с земя и мога да си позволя машини под наем за евентуално действие. Поглеждам и към европроектите но там нещата са сякаш само за наши хора. Приемам всякакви предложения съвети мнения, и изобщо на какво дередже е селското производство в момента в България.
  • H
    Знам,че темата е стара, но от прочетеното разбирам,че автора абсолютно нищо не разбира... Не знам, но да питаш ,, колко килограма пшеница е нужна за засяването на 1 дкр и колко струва неговата обработка преди да се засее, без разходите за нафтата'' във форум - си проличава всичко. Аз тази година ще уча агрономство растителна защита и доколкото се запознах с някои общи неща - има адски много за учене, практика и опит.. Та то само за съхранението на зърното се искат толкова много знания. Ти да не мислиш,че просто ей така ще го изсипеш в някоя изоставена барка или в някой склад? Веднага ще последват фатални последствия. Ще го нападнат вредители (като гъгрици) , ще мухляса от влагата и неравномерната температура ... Задължително се иска някой специалист в областта да ти помогне, поне за основите.
  • G
    ПШЕНИЦА А/ МЕКА ПШЕНИЦА Значение, произход, разпространение, добиви. Меката пшеница /пшеницата/ е най-важното селскостопанско растение както в световен, така и в национален мащаб. Това се дължи на изключителното й значение като основна зърнено-хлебна култура, тъй като от меката пшеница се получава най-качествения, вкусен и лесно смилаем хляб. Немислимо е съществуването на такива важни промишлености като хранителновкусовата, сладкарската и др. както и на животновъдството като селскостопански отрасъл, без пшеницата и производите от нейното зърно. Продукцията от нискокачествените сортове мека пшеница и отпадъците от мелничарската промишленост се използват за изхранване на почти всички селскостопански животни. Сламата, като допълнителна продукция, е качествена суровина за производството на хартия Използва се като груб фураж и постеля за селскостопанските животни. Пшеницата произхожда от Предна Азия, Кавказ и Югоизточната част на Балканския полуостров. Тази най-важна продоволствена култура е отглеждана по нашите земи още в предисторически времена - през неолита, каменно-медната и бронзовата епохи. По безспорен начин това се доказва от археологични разкопки, извършени в землищата на днешните Симеоновград, с. Биково - Новозагорско, с. Веселиново - Ямболско, с. Капитан Димитриево - Пещерско и др. Тя се отглежда на север до 660 с. ш., а на юг - до тропичните райони на Африка и Латинска Америка. Площите, средният добив и общото производство на пшеница в света, по континенти и Реп. България са систематизирани в таблица 4. От данните в нея се вижда, че: - в световен мащаб площите й намаляват, повишава се общото производство дължащо се на по-високия среден добив от единица площ. - в Индия се засяват най-много площи - най-висок среден добив се реколтира в страните от Западна Европа - Ирландия, Холандия, Обединено кралство, Дания, Германия, Франция и др. - най-големи производители на пшеница в света са Китай, САЩ, Франция, Руската Федерация, Германия, Канада и др. У нас ежегодо се засяват над 11 млн. дка и се реколтират около 280-300 kg/da. Общото годишно производство е над 3 млн. тона. БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА Коренова система. Пшеницата формира брадест тип коренова система, съставена от 3-5 и повече ембрионални и до 30 адвентивни (с потенциални възможности над 50) корени. Адвентивните корени водят началото си главно от възела на братене. Първоначално се разрастват радиално до 20-30 cm, след което се насочват надолу, като достигат до 120-150 cm дълбочина. Основата част от кореновата система е разположена в слоя до 30-40 cm. дълбочина. Съставлява 9-14% от масата на растението. Установена е правопропорционална зависимост на величината на добива от мощноста на развитие на кореновата система. Почвено-климатичните условия, прилаганата агротехника и генетичните заложби на сорта влияят силно върху интензивността и степента на разрастване на кореновата система. Стъбло. Варира на височина от 50 до 150 cm. Районираните у нас сортове са с височина на стъблото от 80 до 100 cm. Съставено е от 4-6 възли и междувъзлия. Първото междувъзлие е най-късо и здраво, а всяко следващо - по-дълго. Здравината му зависи от степента на развитие на механичната тъкан и от други фактори. Причини за полягане на стъблото могат да бъдат прекомерното овлажняване на почвата и гъстота на посева, едностранчивото използване на високи азотни торови норми. Лист. Пшеницата формира листната си маса последователно до началото на цъфтежа. Листата се състоят от влагалище и петура и са с типично за зърнените житни устройство. Листната повърхност на едно растение варира от 70 до 140 и повече cm2. Клас. Характерно за устройството на класа е, че на всяко членче от вретеното има по едно класче с 3 до 7 цветчета, от които обикновено 3-5 са плодни. Цветчето се състои от две цветни плеви, три тичинки, плодник с двуделно близалце и лодикули. В зависимост от сорта и условията на отглеждане, броят на зърната в един клас варира от 20 до 70, а масата на зърнното в един клас е 1-1.5 g. Зърно. Пшениците, които се засяват в нашата страна са с голо зърно. Цветните плеви лесно се отделят при вършитба. Има гръбна и коремна страна, основа и връх. Съставено е от обвивка, ендосперм и зародиш. Обвивката съставлява 7.5-11,2% от масата му. Ендоспермът заема около 85%, а зародишът – 1.5 - 3%. Съдържа средно 12-14% протеин, 60% безазотни екстрктни вещества, 2% мазнини, 3% целулоза и 1,6% пепел. От въглехидратите, скорбялата заема най-голям дял. Както вече беше отбелязано пшеничното зърно съдържа в най-голямо количество и най-качествен глутен (клейковина). Хектолитровата маса и масата на 1000 зърна са важни физични показатели при окачествяването на пшеничното зърно. Колкото е по-висока хектолитровата маса, рандеманът на брашно е по-висок. Варира от 75 до 82 kg. Зърното с хектолитрова маса над 78 kg е с много добро качество; с маса 75-77 kg - с добро, а с маса 73-74 kg - нискокачествено. Зърно с хектолитрова маса под 72 kg се използва за фураж. Масата на 1000 зърна зависи от вида, сорта и условията на отглеждане. Тя е основен показател при окачествяване на зърното като посевен материал. При меката пшеница варира от 35 до 50 g, а при твърдата - от 45 до 60 g. СИСТЕМАТИКА, СОРТОВЕ Меката (обикновена) пшеница - Т. aestivum L. принадлежи към род Triticum L, сем. Poaceae /зърнено-житни култури/ и е най-разпространения вид пшеница. Отличава се с рехав дълъг клас, който може да е с осили или без осили. Осилите (ако има) са къси и разперени. Има форми със сбит (скверхеден) клас, но те са без осили. Класът е с по-широки лицеви страни от страничните. Класовите плеви покриват цветните или са по-къси от тях. Имат слабо изразен ръб, който до средата на плевата личи добре. Класът може да бъде гол или покрит с власинки и дае различно оцветен. Може да бъде бял, червен, рядко черен. Класчетата са многоцветни, обикновено формират 2-5 зърна с различна едрина, лом и цвят. Този вид се отличава с изключително голямо разнообразие от разновидности и форми (зимни, зимно-пролетни и пролетни). Разпространените у нас сортове са зимни и спадат към следните вариетети: var. Iutescens Al. (бял, неокосмен, без осили клас, с червено зърно), var. erythrospermum Kцrn. (бял, с осили, неокосмен клас с червено зърно), var. milturum Al. (червен, без осили, неокосмен клас с червено зърно), var. ferrugineum Al. (червен, с осили, неокосмен клас с червено зърно). В нашата страна производството на пшеничено зърно се решава основно чрез отглеждането на мека пшеница. В производството са застъпени наши сортове, които са с високи продуктивни възможности. У нас са районирани следните сортове, включени в списък „А” на официалнта сортова листа /отговарящи на изискванията за различимост, хомогенност и стабилност, както и на изискванията за биологични и стопански качества за почвено-климатичните условия на страната/ : - Аглика, Албена, Апогей (А 91), А59 (Анета), Алекса, Бонония, Галатея, Геа едно, Деметра, Диамант, Енола, Здравко, Ивета, Карат, Катя, Кристал, Ласка, Лилия, Линдана, Лудогорие, Милена, Миряна, Момчил, Петя, Победа, Преслав, Пряспа, Садово 1, Садово 552, Садово 772, Свилена, Славея, Тодора, Търновка 1, Търновка 2, Търновка 3, Търновка 4, Юнак и Янтър. БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ Изисквания към топлина. Отделните фази от развитието на пшеницата се характеризират с различни изисквания към топлината. Минималната температура за осъществяване на набъбването и прорастването на семената е 1-2о С, при оптимални стойности - 18-25о С. Наличието на почвена влага е задължително условие. Установено е, че за условията на нашата страна, при температура, 13-14о С посевите поникват за 8-10 дни, след натрупване на температурна сума 101-112о С. След набирането на приблизително още такава, но активна температурна сума (над 5о С), посевите навлизат във фаза братене. Оптимални за протичане на фазата са 9-18о С. От съществено значение за добива е растенията от посева да зазимуват с по 2-3 есенни братя, тъй като е устоновено, че те са причина за повишаване на продуктивната братимост. Естествено това се постига със засяване в оптималния за района агротехнически срок. Закалените посеви издържат на ниски температури до минус 25о С, а някои сортове за кратко време и до минус 32о С. Високата студо и зимоусточивост са сортови качества, но тя зависи до голяма степен и от външни фактори (тези на околната среда, агротехнически и др.). В крайна сметка е необходимо да се създадат условия за закаляване на посевите. Закаляването протича в две фази. През първата се увеличава концентрацията на клетъчния сок, в резултат от натрупването на захари. За протичането на тази фаза е необходимо в продължение на 12-14 дни слънчево време с дневни температури от порядъка на 5-8о С. През втората фаза, в условия на достатъчно светлина и отрицателни температури (минус 3, минус 5о С) за около 3-5 дни, се извършва частично обезводняване на протоплазмата. Естествено добро закаляване може да се осъществи при засяване в оптимален срок, при изравнени по развитие и осигурени с влага и хранителни вещества посеви. Напролет пшеницата започва вегетацията си при трайно задържане на температурата над 5о С. Вретененето протича нормално при 14-16о С, а изкласяване - узряване - при 14-24о С. Повишаването на температурата над 25о С по време на наливането на зърното и узряването се отразява неблагоприятно върху добива, особено когато се съчетае с ниска атмосверна влажност (под 30 %) и силен вятър. Това явление, известно като суховей или припламване (чалгън) е характерно за южните и по-рядко за северните райони на страната. Поради нарушаване на правилния ход на отлагане синтезираните в листата и стъблото пластични вещества се образуват и реколтират спарушени зърна. Изисквания към светлина. Пшеницата е растение на дългия ден. За нормалното протичане на растежните процеси и формиране на добива продължителността на деня през пролетта и лятото трябва да бъде над 12 h. Засенчването през вегетацията не е желателно, защото растенията етиолират и се създават условия за нападение от гъбни болести Изисквания към влага. Пшеницата се отнася към културите със средна взискателност към влага. За да покълне, зърното на пшеницата поема вода около 50% спрямо масата си. Поникването протича нормално при наличието на продуктивна влага в орния слой. Когато последната е ниска то се забавя, и протича неравномерно. През есента, в началото на братенето, нуждите напосевите се задоволяват от падналите валежи. Водоразходът при пшеницата рязко се увеличава през периода на усилено братене, вретенене и растеж през пролетта. Критичен период по отношение на влагата е изкласяването и наливането на зърното, особено през периода 15 дни преди изкласяването – 5-6 дни след него. Вретенене-изкласяване протича за около 30 дни (10-20.04 - 10-20.05), ето защо в години с резки засушавания напояването е задължително. В продължение на 35-40 дни протичат цъфтежът, оплождането и наливането на зърното. През този период наличието на влага спомага за залагане на по-голям брой зърна и за тяхното нормално наливане. Оказва положително влияние върху масата на зърната в класа и тяхната едрина. Недостигът, както и прекомерната влага през този период, влияят отрицателно. Прекомерната влага е предпоставка за полягане на растенията и развитие на гъбни болести, а засушаването понижава масата на зърното в класа, редуцира броя им. За получаване на добив от 500-600 kg/da, са необходими около 500-550 mm валежи през вегетацията, разпределени така, че да покриват критичните периоди. За районите на Тракийската низина и Южна България такова обезпечаване с валежи през вегетацията е рядко. В тези райони един от главните фактори, лимитиращи добива, е влагата, което налага в сухи години да се извършва напояване. Изисквания към почва. Пшеницата е взискателна към почвата. Тя се развива добре на структурни, богати с хранителни вещества, с добра влагоемност и влагозадържаща способност, на чисти от плевели почви. Реакцията на почвата трябва да бъде неутрална до слабо алкална (pH 6,8-8,0). Най-добре отговарят на тези изисквания черноземните почви, следвани от алувиално-ливадните, ливадно-канелените, тъмносивите и канелените горски почви. Малко подходящи за пшеницата са сивите горски, силно излужените канелено-горски, алувиално-делувиалните и делувиално-алувиалните ливадни почви. Неподходящи са леките, плитките, песъчливите и чакълестите, както и заблатените, тежките, глинести почви. Пшеницата не се развива добре на силно уплътнени и на много рохкави почви. ОСОБЕНОСТИ В РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО За нашите условия, при засяване в оптимален за района агротехнически срок, пшеницата покълнва за 3-5 дни и пониква за 8-10 дни. Поникването може да се забави твърде продължително при липса на влага в почвата. От късно поникналите посеви се получават ниски добиви, защото растенията са слабо вкоренени, незакалени и лесно измръзват. Възелът на братене се формира във фаза 3-ти 5-ти лист и обикновено се залага на 1-3 cm под повърхността на почвата. При сеитба в оптимален срок, при нормални влага и температура, 20 до 25 дни след поникването се образува първият брат. При своевременно поникване пшеницата образува 2-3 есенни братя. Братенето продължава и през пролетта, но есенните братя са по- продуктивни от пролетните. Най-интензивно нарастване се осъществява в периода вретенене-изкласяване. В края на фаза братене-начало на вретененето протичат етапите на органогенезиса, през които се залагат дължината на класа, броят на класчетата и цветчетата. През този период пшеничените растения трябва да са добре осигурени с хранителни вещества, влага и светлина, за да заложат по-дълъг клас с повече класчета и цветчета. Цъфтежът започва няколко дни след изкласяването. Класът зацъфтява от средата към основата и върха. Първо изцъфтява класът на главното стъбло, а след това класовете на братята по реда на тяхното образуване. Пшеницата е самоопрашваща се култура, но съществува възможност и за кръстосано опрашване. Зърното започва да се формира след оплождането. Това продължава 10-15 дни. Узряването е с продължителност 40-50 дни и протича през три фази (млечна, восъчна и пълна). АГРОТЕХНИКА Място в сеитбообръщението. Пшеницата е взискателна към предшествениците. Изискванията към тях са: да бъдат от друга ботаническа група, да освобождават рано полето, да оставят след себе си почвата чиста от плевели и растителни остатъци. Най-подходящи са едногодишните зърнено бобови-култури - грах, фий, нахут, леща, фасул, които обогатяват почвата с азот и освобождават рано полето. Тук се отнасят и бобовите смески (фиево-овесена, грахово-пшеничена и други, ранните картофи, бостанните култури. Соята и фъстъците се прибират късно и не могат да се отнесат към тази група. Пшеницата се развива добре и след торените окопни култури царевица, слънчоглед, тютюн, късни картофи, памук. Те се явяват и част от основните предшественици за пшеницата в нашата страна. От окопните култури най-добър предшественик са картофите, следвани от слънчогледа, който е по-добър предшественик от царевицата, защото се прибира по-рано и може да се извърши качествена обработка на почвата. Поливната царевица като предшественик създава най-големи проблеми - прибира се късно, почвата след нея е силно уплътнена от поливките, а мощната й коренова система и голямото количество растителни остатъци, които оставт след пребирането й затрудняват предсеитбената обработката. Тревните смески с житни, люцерната и детелината като предшественици не са много добри за пшеницата, понеже изсушават почвата. Те оставят в почвата много растителни остатъци, които късно се минерализират и не могат да се използват от пшеницата. След тях е най-добре да се засява царевица, а след нея пшеница. Лоши предшественици за пшеницата са житните култури - пшеница, ечемик, овес и тритикале. Пшеницата не трябва да се отглежда след тях и след себе си поради заплевеляване и силното нападение от болести и неприятели на посевите. Пшеницата заема големи площи в нашата страна, поради което често се налага част от нея да се засява след себе си и след други житни със слята повърхност. Когато се отглежда след тези предшественици, е необходимо да се проведат мероприятия за намаляване на отрицателния ефект чрез съответно торене, борба с вредители и болести. След такива предшественици пшеницата може да се отглежда 1-2 години без значително намаляване на добивите, само при прилагане на подходяща агротехника. Обработка на почвата. Пшеницата е взискателна към обработката на почвата. От нейното качествено извършване зависят качеството на сеитбата, бързото и дружно поникване, презимуването, нормалното протичане на отделните фази на развиие и в крайна сметка добивът. Предсеитбената обработка на почвата е деферинцирана. Зависи от предшественика, влагата в почвата и степента на заплевеляване. Основният принцип при подготовката на почвата е към момента на сеитба тя да бъде рохкаваза, без буци, с твърдо легло на 6-8 cm дълбочина. При некачествена обработка семената попадат на различна дълбочина. Една част от семената се заравят много плитко, други на голяма дълбочина, а една голяма част остават на повърхността на почвата. При такава сеитба поникването е неравномерно, голяма част от растенията залагат плитко възела на си братене, вследствие на което не се вкореняват добре, измръзват лесно. Посевите след такава сеитба са редки, недобре гарнирани, а получените добиви - ниски. След предшественици, които освобождават рано полето, и при наличие на достатъчно влага се извършва оран на дълбочина 18-20 cm с едновременно брануване. До сеитбата, в зависимост от заплевеляването, оранта се поддържа чрез дискуване или култивиране. Последната обработка преди сеитбата се извършва на дълбочина 6-8 cm, за да се създаде рохкав слой с твърдо легло под него. В случаи, когато почвата е суха и се кърти на буци и след средно ранни предшественици не трябва да се оре. Тогава обработката се извършва чрез няколкократно дискуване на 10-12 cm, като последното дискуване е на 6-8 cm. Обработката на почвата след житен предшественик се извършва след изчистване на стърнището. Изорава се на дълбочина 16-18 cm и се дискува веднага. В зависимост от заплевеляването площите се поддържат чисти чрез дискуване на 8-10 cm дълбочина, най-късно да началото на септември, а непосредствено преди сеитбата се обработват на дълбочина 6-8 cm. При късните предшественици, прибирани след 30.08 към обработката на почвата се подхожда конкретно. След късни предшественици, прибрани непосредствено преди сеитбата и чисти от плевели и растителни остатъци площи, обработката се извършва с тежки дискови брани - 2-3 кръстосани обработки на дълбочина 8-10 cm. След предшественици, прибрани късно (царевица за зърно, захарно цвекло и други) и при много растителни остатъци се извършват едно-две дискувания със звездообразни дискове на браните за раздробяване на растителните остатъци. След това се извършва оран с плуг на дълбочина 22-24 cm, следвана от двукратно дискуване с тежки дискови брани на дълбочина 6-8 cm. Такава обработка се извършва и след царевица за зърно, при отглеждането на която са използвани високи дози триазинови хербициди. Един от най-късните предшественици е памукът. При чисти от плевели площи, преди втората механизирана беритба или след нея, с чизел култиватори се обработват междуредията с необходимата защитна зона за растенията и се пристъпва към сеитба. При напълно обрани посеви, преди сеитба, площите се дискуват двукратно с тежки дискови брани. Торене. То е един от най-мошните фактори за повишаване на добивите. За формирането на 100 kg зърно и съответната биомаса, пшеницата извлича от почвата 2.5-3.5 kg N, 1.0-1.5 kg P2O5 и 2.5-3.0 kg K2O. У нас естественото плодородие на почвите осигурява добив около 100-150 kg зърно от декар. От районираните високопродуктивни сортове може да се получат добиви от порядъка на 500-600 kg/da, при използването на определени количества минерални торове. Тези количества се определят в зависимост от запасеностт на почвата с хранителни елементи, износа със 100 kg продукция, условията на отглеждане, планирания добив и коефициента на усвояване на торовете. През вегетацията пшеницата приема хранителните вещества неравномерно. Най-интензивно е постъпването им във фаза вретенене. До изкласяването се натрупват около 40% от сухото вещество и приемат 75-80% от азота, фосфора и калия. Азотът се усвоява до млечна зрялост, калий - до момента на вретенене, а фосфор - до прекратяването на вегетацията. Ниските, както и високите торови норми, се отразяват неблагоприятно върху развитието и добива. При недостатъчно азот пшеничните растения остават слаби, масата на 1000 зърна и хектолитровата маса са ниски. Ниско е и съдържанието на протеин и глутен. Влошават се хлебопекарните качества на брашното. При излишък на азот зимоустойчивостта е ниска, братимостта се увеличава, посевът се сгъстява, растенията етиолират и полягат. Създават се условия за нападение от болести и неприятели. Фосфорните и калиевите торове, дадени в правилно съотношение с азотните, повишават зимоустойчивостта и устойчивостта към болести, оказват положително влияние върху формирането и узряването на зърното. Установено е, че пшеницата реагира най-добре на азотното торене, по-слабо на фосфорното и най-слабо на калиево. За осигуряване на необходимите хранителни вещества на пшеницата през цялата вегетация е най-добре торовете да се разположат в целия орен слой. Това се отнася особено за фосфорните, кито са бавно подвижни и дадени повърхностно са с нисък ефект. Като примерни торови норми за получаване на 500-600 kg зърно от декар могат да се посочат следните: на черноземни почви, при неполивни условия - 14-16 kg N, 12-14 kg P2O5, 10-12 kg K2O; при поливни условия - 16-18 kg N, 12-16 kg P2O5, 12-14 К2О; на сиви и канелени почви, при неполивни условия - 16-18 kg N, 8-10 kg P2O5; при поливни условия - 18-20 kg N, 12-14 kg P2O5, 10-12 kg K2O. Съотношението на N:P при черноземните почви трябва да бъде 1:1, а при останалите почвени типове 1:0,8. То може да се измени в полза на азота до 1,5:1 при по-високи норми на торене. Торенето на пшеницата с оборски тор е неподходящо, понеже минерализирането му става късно, когато интензивното усвояване на хранителните елементи от пшеницата е приключило. Затова оборският тор трябва да се внася срещу предшественика на пшеницата, а тя да се тори пряко с минерални торове. Цялата торова норма от фосфорните и калиеви торове се внася с обработката след прибирането на предшественика или като запасяващо торене срещу предшественика. Азотната норма се внася на два пъти - 1/3 до 1/2 от нормата с предсеитбената обработка, а останалите 1/2 до 2/3 от нормата се внасят рано напролет, като подхранване през февруари - март. Извършено в този срок, подхранването е с най-висок ефект, защото има достатъчно влага в почвата. Освен това то осигурява достатъчно азот в началото на вретенене, когато се залагат дължината на класа и зачатъците на класчетата. Внасянето на цялата азотна норма предсеитбено или цялата норма като подхранване е неефективно. При нашите климатични условия най-добре изразен е ефектът от азотното торене по схемата 1/3 от нормата предсеитбено - 2/3 като ранно пролетно подхранване. Азотната торова норма се намалява с 2-4 kg/da след ранни бобови предшественици, с 1-2 kg/da след соя и силажна царевица и с 1-3 kg/da при силно сгъстени посеви. Тя се увеличава обикновено с 1-2 kg/da след слънчоглед и царевица и с 2-3 kg/da при монокултурно отглеждане. За пшеницата са подходящи нитратната, амониевата и амидната форми на азота. За предсеитбено торене с успех може да се използва амониева силитра и карбамид. По-добре е подхранването да се извърши с амониева силитра, като карбамидът също може да се използва, но по-рано напролет, при температура 6-7оС. Карбамидът може да се използува и за листно подхранване (4-5 kg/da азот във вид на разтвор), внесен като второ подхранване при изкласяване. Изисква се наличие на доста тъчно влага в почвата. Ефектът от торенето зависи и от качественото разпределение (разхвърляне) на тора по повърхността. Не трябва да се допускат както ненаторени ивици, така и пренаторени. В тези случаи се получват т.н. “зебровидни посеви”. Сеитба. За сеитба трябва да се използват семена от семепроизводни посеви, от сортове с високи и стабилни добиви за дадения район. Посевният материал се почиства и сортира. Трябва да отговаря на изискванията на БДС за I класа, с чистота не по-ниска от 99% и кълняемост над 95%. Качеството на семената зависи от масата на 1000 зърна и изравнеността им, което осигурява дружно поникване и равномерно развитие на растенията. Едрите и изравнени семена поникват дружно, растенията са с по-мощно развита коренова система и по-дълбоко заложен възел на братене. За едновременна борба срещу твърдата и праховитата главни чрез предпосевно третиране на семената по сух начин се използват следните фунгициди: Валсид 200 ФФ /300 мл/100 кг семена/, Винсит Ф /100 мл/100 кг семена/, Винсит ФС /150 мл/100 кг семена/, Витавакс 200 ФФ /300 мл/100 кг семена//ефективен е и срещу загиване на кълновете от фузариум/, Ориус 2 ВСТ /150 г/100 кг семена/, Роялфло 42 С /200 мл/100 кг семена//за твърда пшеница/, а по полумокър начин /с добавяне до 4 л вода/ - Дивидент 030 ФС /150 мл/100 кг семена/, Дивидент Стар 036 ФС /100 мл/100 кг семена/, Дино 2 ВП /100 г/100 кг семена/, Дино 2 СК /100 мл/100 кг семена/, Ориус 6 ФС /50 мл/100 кг семена/, Раксил 025 ФС /120 мл/100 кг семена//ефективен е и срещу загиване на кълновете/, Раксил 060 ФС /35-50 мл/100 кг семена/, Реал 200 ФС /25 мл/100 кг семена/, Реал 300 ФС /17 мл/100 кг семена/, Суми 8 2 СК /100 мл/100 кг семена/, Суми 8 2 ФС /100 мл/100 кг семена/, Суми 8 10 СК /20 мл/100 кг семена/. Сеитбата трябва да се извършва в оптималния агротехнически срок за района. За различните части на страната тези срокове са както следва: в планинските и полупланинските райони - 20.09-10.10; за районите на Дунавската равнина и Добруджа - 25.09-15.10; за равнинната част на Южна България - 01.10-20.10. В началото на оптималния срок се засяват сортовете с по-дълъг вегетационен период и с по-слаба братимост. Твърдата пшеница се засява между 20.10 и 05-10.11. Пшеницата се засява редово на междуредия 10-15 cm. При това междуредие растоянието между отделните растения вътре в реда е много малко. В някои страни са създадени редосеялки за точна сеитба на пшеницата, при които разпределението на семената става по-равномерно. За качествено провеждане на подхранването и растителнозащитните мероприятия трябва да се извършва т.н. “релсова сеитба”. При тази сеитба се оставят незасяти ивици (релси), по които се движат машините. Сортовете мека пшеница, в зависимост от братимостта си, се засяват с посевна норма 450-600 кълняеми семена, което формира посевна норма 20-24 kg/da. Оптималната дълбочин на сеитба е 3-5 cm. След сеялката винаги трябва да има влачка за по-добро заравяне на семената. След сеитбата задължително трябва да се валира. Грижи през вегетацията. Биват есенни, зимни и пролетни. Есенните се състоят основно в борба с плевелите и неприятелите. Засята след житен предшественик, пшеницата се напада през есента от житен бегач. Нападение през този период на пшеничените посеви може да има от хесенска или от шведска муха. Борбата с тези неприятели се води с Агрия 1050 - 150 g/da, Aгрия 1060 - 200 g/da др. инсектициди. Повредите през зимата са следствие на неблагоприятните въздействия на зимните условия върху пшеничените растения. При отсъствие на снежна покривка прякото действие на ниските температури причинява измръзване на растенията. Измръзването може да засегне надземната или цялото растение. В първия случай от незасегнатия от ниските температури възел на братене се образуват нови братя и растението се възстановява, докато във втория случай растенията са безвъзвратно загубени. Отделните видове и сортове пшеница са с различна студоустойчивост. Твърдата пшеница измръзва по-лесно от меката. От районираните у нас сортове зимна мека пшеница с по-голяма студоустойчивост се отличава Садово 1. Измръзването на пшеницата в голяма степен зависи от процеса на закаляване и затова трябва добре да се познават условията, които влияят на този процес. Ясните и слънчеви дни и студените нощи през есента благоприятстват закаляването. При облачно и дъждовно време то се забавя. Върху процеса на закаляване определено влияние оказват и някои агротехнически мероприятия - навременната и качествена сеитба с едри семена, използуването на студоустойчиви сортове, оптималното торене. От прякото въздействие на ниските температури посевите могат да бъдат предпазени при наличие на съвсем тънка (3-4 cm) снежна покривка. Пшеницата у нас измръзва рядко, тъй като през зимата понижението на температурите е съпроводено с наличие на снежна покривка. През зимата при замръзването на почвата и водата над нея се образува ледена кора. Тя бива лежаща и висяща. По-опасна е лежащата. Повредите на посевите при образуване на ледена кора се дължат на измръзване, тъй като ледът е с голяма топлопроводимост и не е препятствие за проникване на студ. Използуването на студоустойчиви сортове, както и създаването на нормални условия за повишаване на студоустойчивостта на посевите са основните мерки за борба с ледената кора. Продължителното задържане на снежната покривка предизвиква изтощаване на растенията под нея. В този случай растенията продължават да вегетират, дишат, но не могат да асимилират, изразходват всичките си запаси. Някои от растенията загиват, а други се атакуват от фузариум, снежна плесен и причинители на други гъбни болести. В периода от сеитбата до поникването пшеницата не понася застояла вода. Растенията загиват от липса на кислород под водата. Братилите растения могат да понесат по-продължително наводняване, но се изтощават, отслабват и са податливи на други въздействия, от които могат да загинат. След презимуването, рано напрплет растенията са слаби и изстощени. При топенето на снеговете, задържането на вода може да причини "удавянето" им. За предпазване на посевите от удавяне, трябва да се прекарат бразди за оттичане на водата още по време на сеитбата. Пшеницата може да пострада през зимата от изсушаване. То се наблюдава обикновено при ветровити и студени дни, когато снегът преди това се е стопил и почвата е замръзнала. При такива условия растенията усилено транспирират, а не могат да набавят чрез корените си необходимото количество вода ( почвата е замръзнала) и изсъхват. При добре развити и вкоренени посеви това е рядко явление. Изтеглянето се наблюдава твърде често у нас, обикновено в края на зимата. То бива пасивно и активно. Причина за пасивното изтегляне са пропуски в агротехниката - лошо подготвена и неулегнала почва, плитка и късна сеитба. Вследствие на слягането на почвата след поникването, корените и възелът на братене се оголват. Активното изтегляне настъпва при замръзване и размръзване на почвата в студени нощи и ясни и слънчеви дни. Вследствие на това почвата набъбва, част от корените на растението се откъсват, а възелът на братене се оголва. Такива посеви страдат лесно от измръзване и изсушаване. Най-сигурното средство срещу тази повреда е извършване на своевременна сеитба в улегнала почва. Изтеглените посеви веднага след просъхване на почвата напролет трябва да се валират с членести валяци. С валирането изтеглените растения се притискат към почвата, заравя се възелът на братене и се създават условия за развитие на нови корени. На такива посеви е необходимо да се извърши веднага подхранване с азотни торове, за да се ускори процеса на възстановяването им. Прекъсването на растенията е рядко явление. Среща се най-вече в Североизточна България. Причинява се от силно замръзване на почвата през нощта и размразяването й през деня. Когато прекъсването е над възела на братене, загиват само прекъснатите части, а незасегнатият възел на братене и корените продължават своето развитие. Посевите след зимата са изтощени и слаби. Затова първото пролетно мероприятие е подхранването с азотни торове. То трябва да се извърши при първа възможност. Подхранването спомага за бързото възстановяване на растенията, за формирането на допълнителни братя, за доброто вкореняване и оформянето на продуктивен, с повече класчета и цветчета клас. В години с продължителна топла и влажна есен посевите се сгъстяват силно, прерастват и избуяват. Такива посеви са склонни към полягане. Срещу полягането се препоръчва т.н. "жестоко брануване" с тежки брани, извършено напречно на редовете. С него се цели намаляване гъстотата на посева чрез унищожаване на определена част от растенията. Склонността към полягане е видова и сортова особеност. Районираните унас сортове се отличават с добра устойчивост на полягане, но при прилагане на интензивни технологии съществува опасност от полягане на посевите. Срещу полягането, в началото на вретенене, посевите се третират с някой от ретардантите хлорхолинхлорид (ССС) в доза 400 cm3, Финазол - 250 cm3 или Кампозан - 300 cm3 на декар. При застрашените от полягане посеви, като последна мярка се препоръчва изпасване от овце, което трябва да се проведе при суха почва. Важен момент от грижите през вегетацията е борбата срещу плевелите. Освен агротехническите средства за борба (правилно редуване на културите, подходяща обработка на почвата, използуване на чист посевен материал), при увеличение плътността на устойчиви едногодишни, едно и двусемеделни плевели се използуват хербициди. За борба срещу широколистните плевели у нас са удобрени и се използват хербицидите: Агро-Д-Амин /160-240 мл/дка/, Агроксон /200 мл/дка/, Аминопиелик /150-200 мл/дка/, Аминопиелик Д /300 мл/дка/, Валсамин /150 мл/дка/, 2,4 Д Аминна сол /150-200 мл/дка/, 2,4 Д КНЕ /150-200 мл/дка/, Дезормон Ликид /150-200 мл/дка/, Дикамин Д /150-200 мл/дка/, Дикопур М /250 мл/дка/, Дикопур Ф /150-200 мл/дка/, Дикотекс 400 /250 мл/дка/, Диовид 60 СЛ /150-200 мл/дка/, ДМА 6 /110-200 мл/дка/, Камбио СЛ /125 мл/дка/, Луварам /200-250 мл/дка/,Матон 600 ЕК /120-150 мл/дка/, Мостамин 720 СЛ /160 мл/дка/, Мустанг /60-80 мл/дка/, Санафен /150-200 мл/дка/, Солушън 800 СП /75 г/дка/, У 46 Д Флуид /140 мл/дка/, У 46 М Флуид /200 мл/дка/, Хвастокс Екстра /350 мл/дка/, Хербоксон 600 /150-200 мл/дка/. Всички посочени хербициди се внасят във фаза братене на културата. За същата цел след 3-ти лист на пшеницата и 2-4-ти лист на плевелите, може да се използва хербицидът Екопарт 2 СК /45-60мл/дка/, а Рейсър 25 ЕК /250 мл/дка/ - след сеитбата преди поникване. С по-широк спектър на действие срещу широколистни плевели /включително срещу слабочувствителните на хормоноподобните хербициди/, във фаза братене на пшеницата за използване у нас са удобрени следните хербициди: Арат /15-20 г/дка, Базагран Топ+Орбит /200-300 мл/дка/, Бладекс 500 СК /60-70 мл/дка/, като в случая се препоръчва комбиниране с 2,4 Д или МЦПА, Бромотрил 24 ЕК /200 мл/дка/, Валсамба /100 мл/дка/, Грънч Екстра 20 ВГ /2-3 г/дка//от трети лист до края на братене/, Дерби 175 СК /5-7 мл/дка/, Дикопур ДП /400 мл/дка/, Дифендър СЛ /80-100 мл/дка/, ДМ Метеор /1.2-1.5 г/дка//от трети лист до края на братене/, Дуплозан КВ Комби /250 мл/дка/, Ларен 60 ВП /1 г/дка//от трети лист до края на братене/, Лонтрел 300 ЕК /40-50 мл/дка, Лотус Д /75-100 мл/дка/, Оптика /200 мл/дка/, Оптика Дуо /150-200 мл/дка, Оптика Комби /150-200 мл/дка/, Оптика Трио /150-200 мл/дка/, Профешънал /120 мл/дка/, Сансак /100 мл/дка/, Секатор ВГ /20-30 г/дка//от трети лист до края на братене/, Стреч 10 ВП /6-8 г/дка//от трети лист до края на братене или в доза 8-10 г/дка след сеитба, преди поникване/, Стреч 60 ВП /1-1.5 г/дка//от трети лист до края на братене или в доза1.5-2 г/дка след сеитба, преди поникване/, Уидмастер /80-100 мл/дка/. Във фаза 3-ти – 5-ти лист на пшеницата може да се използват: Глин 75 ДФ /1-1.5 г/дка /ефективен е и при внасянето му след сеитбата, преди поникване в доза 2-2.5 г/дка/, Игъл 75 ДФ /1-1.5 г/дка или 2-2.5 г/дка при внасяне след сеитба преди поникване// препоръчва се при монокултурно отглеждане на пшеницата/, Корида 75 ВДГ /1.5 г/дка/, Кугар /200 мл/дка/, Линтур 70 ВГ /15 г/дка/, Метсул Супер 60 ВГ /1 г/дка/, Спринт 20 ВП /4-4.5 г/дка//препоръчва се при монокултурно отглеждане на пшеницата/, Спринт 75 ВП /1-1.5 г/дка или 2-2.5 г/дка при внасяне след сеитба, преди поникване// препоръчва се при монокултурно отглеждане на пшеницата/, Хармони Екстра /350 мл/дка//прилага се с прилепител Тренд – 0.15%/, Гродил 75 ВДГ /2 г/дка/ или Гранстар 75 ДФ /1-1.5 г/дка/, внесен във фаза 2-ри – 4-ти лист на плевелите /при необходимост се комбинира с 2,4 Д ам. Сол или Старане 250 ЕК/. Ефективен резултат за едновременна борба срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели може да се постигне ако наесен след фаза на развитие трети лист се внесе някой от следните хербициди: Арелон 50 ЕК /350 мл/дка, Дикуран Форте 80 ВП /200 г/дка//може да се внесе и след сеитба, преди/, Изопротусан 500 СК /350 мл/дка или 400-500 мл/дка при внасяне след сеитба, преди поникване/, Изор 500 СК /350 мл/дка
  • A
    Най-добре да се заключи темата.
  • C
    Има ли тук собственик на Steyr CVT Eco-Tech 6230 или Беларус МТЗ 2022.4 с двигател DEUTZ ТСD20120L06-2V , може ли някой да сподели от личен отпит нещо за тези трактори ?
  • C
    Благодаря за отговорите!!! Може ли някой да ми каже, колко жито е нужно за засяването на 1 дка земя и колко струва обработката на 1 кг жито за засяването?
  • I
    Не се заяждам , просто е добре като се говори за висше образование , поне да се пише грамотно на български език. Иначе за другите работи те поздравявам , не е лесно да се прави от нищо нещо , но явно с много усилия може да се постигне много. Все пак е похвално , че някой 19-20 годишен започва да се занимава със земеделие , крайно време е да има повече млади и амбицирани в тази сфера , а не само да слушаме по новините за трактори , тикви и т.н. с по половин-един милион декара.
  • N
    Редактирах си грешката,в бързината съм се объркал за което се извинявам господин iovkito Усещам че се опитваш да се заяждаш, но все пак мерси за пожелянието
  • G
    Не мой така де колега, виж Николов единствено е дал някакъв смислен и реален отговор на момчето, може да е било печатна грешка...
  • I
    Просто не мога да издържа. Бил се записал да учи , а не може да напише правилно дори името на специалността , която е избрал. Дано изучиш всички техники и технологиЙ в земеделието. [:slap:]
  • N
    Допреди 2 години и на мен ми се "шаренееше" пред очите като на тебе,ама нещата са съвсем други.Както са писали в постовете над мен, никоя банка няма да ти отпусне пари ако няма какво да заложиш. Една година съм по-голям от теб и ще ти кажа аз как започнах.2 години събирах пари от работа по строежите,търговия с орехи и диви гъби.Събрах към 4000 лв и се реших че и аз ще съм земеделец,тъй като си ме влече от малък. Купих ЮМЗ 85г. за 2200 лв. със спукан блок(уж беше само това но се оказа по-зле) за още 600 лв. му направих ремонт на двигателя,нов съединител,ГНП,ГРМ и други дреболий.За майстори пари не съм давал,защото си го правихме аз и баща ми.Купих и плуг 3/30 за 300лв. , култиватор за слята за 500лв и някакво подобие на торачка за 300 ,което впоследствие отиде за скрап. Забравих да спомена че дядоми навремето се е занимавал с земеделие и има 80 дк земя разпокъсана на парчета. От него взех една стара сеялка за директна сейтба , и с достра преправяне си я пригодих за ЮМЗ-то,та и там отидоха 200 лв. Вече си мислех че съм готов да вадя "големите" пари от земята.Да ама не.Появиха се сумати други разходи като гориво,семена ,торове,препарати,пари за жътва и други.За тях вече се наложи да теглиме 5000лв кредит от банка.Баща ми е в системата на МВР и му отпуснаха нисколихвен кредит който все още изплащам. Хубавото при мене беше че имах сграда на близко от вкъщи която ставаше за склад.С малко преправяне по покрива и още 800 лв за железа и ламарини стана(сградата е собственост на дядо ми). На другата година(тоест тая година ) взех доста ниви под аренда.Незнам в твоя край дали се обработва земя та има 1400 дк да се дават под наем , но при нас много трудно се намират земи.Аз съм взел може да се каже гадните ниви,каменисти,с голям наклон и т.н, общо 214дк. включително и собствената земя.За земята под аренда плащам по 22лв/дк годишно. Затова моя съвет не е се изхвърляй толко, почни с малко и ако нещата ти потръгнат увеличи декарите и ако имаш възможност запиши се да учиш, аз изпуснах срока първата година, но тая година вече съм приет специалност "Земеделска техника и технологии". Успех.
  • L
    Кой ги продава тия декари?Там октопода работи всички земи.

Можете да добавите до максимум 4 снимки към една тема. Разрешени формати: jpg,jpeg,png. Минимален размер: 300х150

Редакцията на Agri.bg не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта

D

Прехвърляне на земя

Agroplus: Може

453 2
M

Конна база - регистрация на животновъден обект

Здравейте, Във връзка с обект конна база, в процес на строеж, се интересувам какво тря...

104 0
S

Разпределяне на рента за минали години

wladd: Белите петна са плащат за целия имот, "Новите" собственици нямат основание за получаване н...

686 2
D

Обработване на земя без договор

ZzZ: Ти си тарикат така че давай - жъни я! А като се окаже, че кооперацията има сключен едногод...

705 9
А

Право на дейност, върху земеделска земя?

solun1: Тряба да й смениш статута и тогава вече ще можеш да стройш.

423 1