Сливенският край е традиционно известен като Долината на прасковите. Съвсем скоро обаче той е на път да прибави още едно прозвище – Долината на аспержите. Защо ли? Защото там се намира най-голямото насаждение от аспержи у нас.

Четете още: Николай Здравков: Отглеждането на зеленчуци е моята страст и любов

Първите, които виждат потенциал в климата и почвите в района на сливенското село Близнец, е италианска фирма. Преди 3 години тя залага 150 дка с екзотичния зеленчук. Част от насажденията са внесени директно като готов разсад от Ботуша, а друга част са донесени като семена.

По стечение на обстоятелствата обаче през есента на миналата година италианците прекратяват дейността си в България и производителят Кирил Пейчев решава да се впусне в ново приключение, закупувайки градината. За негова радост, единият от предишните съсобственици – агроном от Италия, решава да остане в нашата страна. По този начин той допринася със своите опит и знания директно от извора, тъй като родината му е традиционен производител и износител на аспержи. 

„За нас е полезно, че имаме такъв човек, за да можем да усвоим начина, по който отглеждаме, сортираме и съхраняваме аспержите. В България 99% от продукцията е внос. Затова нашата цел е да доставяме пресен продукт на българските потребители”, споделя за Агри.БГ Пейчев.

Любопитното е, че България има традиции в отглеждането на аспержи преди 1945 г. и е била сред водещите износители. Времето ще покаже дали това родно производство може да бъде възродено така, че да задоволи българското търсене. Още повече, че вече има и култура на потребление.

Въпреки че аспержите плододават само 2 месеца в годината, за Пейчев това не е проблем. Той е първо поколение земеделец, започвайки с прасковени градини в землището на селата Червенаково и Близнец.

„Имаме сезонни работници по време на кампанията по прибирането на прасковите, която започва през месец юли. Тъй като аспержите плододават от средата на април до средата на юни на практика удължаваме сезона на заетост на работниците”, казва производителят.

В момента полетата са заети само със зелени аспержи, а на пазара се предлагат още бели и виолетови. В бъдеще стопанството планира да се сдобие и с виолетови чрез семена от Италия. Усилията към момента са насочени към автоматизация на напояването и храненето, каквато има вече в прасковените градини. Системата е на български стартъп и реалният резултат е вече видим.

„Използваме вода от „Напоителни системи” и за нас е важно да поливаме само когато има нужда, а не по график. Тази система ни пести близо 30% от водата, която използвахме преди. В полето са разположени датчици за влажност на почвата. Улеснен е също процесът по торовнасяне, като всичко се управлява през телефона. Освен средства пестим и двама човека, които преди се занимаваха само с поливане по време на сезона. Сега те са свободни да вършат останалата работа в стопанството”, прави сравнение Пейчев. 

Други негови планове включват сертифициране на насажденията и продукцията по Global G.A.P, което да разшири възможностите на пазара. В момента производителят от Сливенско продава на търговци, с които има дългогодишни отношения. Предстои му да изгради хладилна камера със зала за сортиране.

„Нужно е да покажем на хората, че този продукт вече се произвежда в България и може да стигне до тяхната трапеза още на следващия ден, след като бъде откъснат. От там нататък имаме доста да работим по маркетинга и рекламата, за да можем да достигнем потенциалните клиенти и партньори”, казва Пейчев. 

Съвсем скоро му предстои да посети подобно стопанство в Италия, където берачите прибират реколтата с колички с акумулаторни батерии. Със сигурност те биха улеснили работата и в неговото поле. Идеята му е да види полезни практики на работа, които да приложи и у нас. 

Паралелно върви и развитието на прасковените градини. Първите дръвчета са засадени през 2019 г. Към момента площта е 210 дка с основно компотни сортове. От тази година за първи път са заложени и десертни сортове. Плановете са за разширяване до 330 дка. 

„Попаднах в този район съвсем случайно, минавайки един ден от там. Това е едно много живописно място, една прекрасна долина, която някак ме привлече. Със земеделие не съм се занимавал преди, нямаме такава традиция в семейството ми. Започнах да наемам земя и постепенно да комасирам”, спомня си началото производителят. 

По думите на местните хора районът притежава традиции в отглеждането на праскови, като навремето е имало около 5000 дка. Преди пет години, когато Пейчев започва, в двете села има не повече от 100 дка с праскови. 

„Разговарях със стария председател на кооперацията, който ми разказа за особеностите на климата и неговото благотворно влияние върху насажденията. Миналата година например беше доста трудна за много колеги заради замръза, докато при нас той по никакъв начин не се усети. Заради височината на масива има около 4-5 градуса разлика и нашата реколта не пострада. Така че продължавам напред и имам амбицията да възродя и това производство в този район”, сподели за финал Кирил Пейчев.