Комуникацията с президента продължава. Нямам новина за съобщаване. До момента, в който президентът не издаде указ, старите министри си изпълняват задълженията, заяви служебният премиер Димитър Главчев пред журналисти след среща с президента Румен Радев.

Четете още: Има ли проблем с парите за Украинската помощ?

Поводът за нея беше поисканата смяна на двама министри, включително на земеделския министър Кирил Вътев, седмица след встъпването в длъжност на служебния кабинет. Предложението беше начело на Министерството на земеделието да застане Георги Тахов, който към момента оглавява Държавен фонд „Земеделие”.

„По всяка вероятност причината за исканата смяна са изборите. Земеделското министерство разпределя значителен финансов ресурс. Предстои изплащането и на Украинска помощ, която бе договорена – в размер на 250 милиона. За нея беше ясно, че не са заделени средства от редовния кабинет, който подаде оставка през март”, коментира за Националното радио анализаторът Николай Вълканов. 

Сега, когато финансовият министър е друг, вероятно става дума за технически въпрос тези пари да бъдат отпуснати. 

„Но от политическа гледна точка ще е важно не само те да бъдат отпуснати, но и кой ще ги даде – тоест, дали ще ги даде нашият човек, или техният. Кой ще вземе политическият дивидент”, допълни управителят на „Интелиагро”.

Според него по време на земеделските протести през последната година и половина ясно са се откроили две големи лобита в сектора, които се борят и „балансът между тях на моменти трудно се постига”.

„Но те във всички случаи са в основата и на основните негодувания, в това число и спрямо администрацията и политическото ръководство. Не бих спекулирал с това дали конкретно някой бранш бута предсрочно земеделския министър”, подчерта Вълканов.

По думите му осезаема промяна в сектора може да се види след поне 4-5 години упорита, целенасочена работа, както и много сериозна адаптация на европейската политика към нашите цели, което за момента не се случва.

„Тези дребни боричкания за пари допринасят за допълнителното концентриране на средства и власт в сектора. Такава е политиката от 2009 г. насам – да се създават по-малко на брой, но свръхконцентрирани стопанства, които да произвеждат дефицитна стока, защото така по-лесно се контролира всичко. Това е тъжната истина за нашето земеделие”, смята анализаторът.

А относно проекта за браншовите организации в земеделието, който отлежава от години на трупчета, Николай Вълканов лаконично отговори, че „ако имаше силна мотивация от страна на сектора, вече щеше да се е случил”.