пшеница не пониква

а дъжд има ли ? да не би 4-5литра дъжд само да са я провокирали и после да е засушало ? при колеги от региона така се получи при рапицата...

има дъжд 25 литра просто не знам дали ще стане нещо дали изобщо ще поникни дъли ще даде дали да хвърляме тор

Колега, пръскал ли си с почвен хербицид пролетта? При мен поникна, но като заваля повечко дъжд посева се промени - спря да расте и брати.

Колегата, е прав за почвения хербицид. При такава продължителна суша почвените, а и другите хербициди попаднали в почвата не се разпадат и се активизират при първите значителни дъждове през есента. Непоникването може да има точно такова обяснение, забавеното развитие също. Засегнатите от хербицид пшеници имат характерното увиване на листата, блед цвят, и силно забавен растеж. По принцип пшеницата никне и при малко влага, като в този случай растежа е бавен, листата са нормални с изпъната повърхност. Ако има такива признаци, засегнатата пшеница трябва да се презасее незабавно с надеждата, че поне част от хербицида се е разпаднала при първите значителни дъждове. Преди засяване семената задължително се третират с листни торове със специален състав с антидотен ефект. Пулсара също има подобен ефект при тежки суши, както и някои от хербицидите за царевица. Проблем в поникването може да бъде и лошата запасеност на семената с енергийни вещества и по-дълбоката сеитба. Затова семенните участъци трябва да се отглеждат с повече внимание и вложения.

Не те познавам, не знам колко дк ти е пшеницата, но чисто приятелски съвет мога да ти дам, че до декември пшеницата не е ли излязла просто ще е кофти положението. Другия вариант е да се надяваш на мека зима и късмет, но тор в никакъв случай не хвърляй още!

Не знам колегата от къде е,но положението в южна България с пшениците е много зле.Последния дъжд които имахме беше началото на юни,от там нататък нищо.Обработки те за сеитба бяха много тежки,не могат да се закрият пукнатините.Въпреки това започнахме сеитбата 1.10 и приключихме на 18.10.На по леките почви пшеницата излезе,но неравномерно има доста празни места.Дъжд заваля най после на 9.11 26л.и после още 16 л.На чернозема чак сега почват да се показва пшеницата,едва е очертали редовете.Тези пшеници които са малко по напред трети лист напръскахме за мухата и сложихме и листен тор.И да след клеарфийлд слънчогледа има фитотоксичност.Освен това имаме и страшно много мишки.Направо в чудо да се видиш.Приемаме съвети всякакви,какво може да се направи още.

Нищо за съжаление.Ние валирахме веднага след сеитба уж да запазим влагат - такава явно нямаше.Семената са третирани преди сеитба и с биостимулатор даже та да видим.Сега излизат и се очертават на чернозема.Масово изобщо пък или не са излезнали или сега тръгват.Пак южна българия съм и аз.Като цяло най-проблемно е при нас ,защото имам приятели в северна българия ,които имаха също периоди на суша ,но се оправи там положението и дори изораха ,докато при нас за оран и дума не може да става.Нощно време като карах с трактора мишките се движеха със стотици , даже хиляди пред мен... През метър минава мишка.

Ние също сме валирали.В северна България когато при нас валя на 2 пъти по 5 л.при тях валя и се оправиха нещата.Ние не знам на какво ще се надяваме.Миналата седмица когато сутрешните температури бяха минусиви още повече се затормозява нещата,а началото на декември го дават захлаждане.Сега ще започваме да слагаме и отрова за мишките.Някои колеги пресяха преди дъжда,но не знам и това доколко е решение.Те семената така си седяха в земята.

Ние също сме валирали.В северна България когато при нас валя на 2 пъти по 5 л.при тях валя и се оправиха нещата.Ние не знам на какво ще се надяваме.Миналата седмица когато сутрешните температури бяха минусиви още повече се затормозява нещата,а началото на декември го дават захлаждане.Сега ще започваме да слагаме и отрова за мишките.Някои колеги пресяха преди дъжда,но не знам и това доколко е решение.Те семената така си седяха в земята. Пресяването е безсмислено за мен на този етап.Реално на колеги ,които сяха по-късно от нас семаната си им стоят там.И да пресеят сега вече климатичните условия и най-вече температурите са такива ,че все тая.. Това с мишките сме го правили.Пак беше подобно положението с мишките - наслагахме отрова като идиоти обикаляхме и слагахме на един имот 40 дка и ... нищо Пробвайте се ако имате желание ,но това не е спасение нито решение.За съжаление.От коя част на Южна България си - при нас 2-та валежа бяха по 9-10 литра всеки ,но въпреки това ,почвата бе толкова суха и нацепена (под слоя обработена почва) ,че влагата си замина веднага.

Стара Загора. След като започнахме сеитбата на 2 пъти валя по едни 5 л.,но тях изобщо не ги смятам при тази суша нямат никакво значение.На 9.11 валя 26 л.,След 2 дни още 16 л.Но преди дъжда имаше 2 дни много силен вятър и топло време.Още един стрес.Вече влагата започва да се губи.А за мишките не знам какво да ги правим,ако не вземем мерки имама чувството, че ще опасат всичко.А мероприятието е трудоемко и скъпо.

Как бе вие в южна България не тровите ли мишките? Тука във североизточна България си е редовно мероприятие, пак зависи от нападението де, за 2 мишки няма да обикаляш целия блок, но ако има голямо нападение и да видиш на блокове по 500дк да тровят си е нещо нормално. Не е толкова скъпо, ако си правиш отровата сам с ярма, иначе продават и готова но тя е златна и не си струва..

Най вероятно проблема с поникването на пшеницата е т.нар. "шарена влага" малкото количество влага провокира посева да покълне и последващата суша унищожава кълновете на семената. валирането след сеитба помага до някаква степен да се запази влагата.

Имайте в предвид, че семето на пшеницата издържа дълго в почвата, дори и при шарена влага. Затова не бързайте с разваляне и пресяване. Има случаи когато никне дори в края на февруари-март. Поради сушата посевите изостават в развитието и няма да успеят да братят нормално до началото на зимните студове. Тези, които не са торили предсеитбено с азот или са внесли само НПК и НП е добре до началото на декември да внесат 10-12 кг амониева селитра, необходима на пшеницата през по-топлите периоди на зимата, през които ще продължи развитието. Основното торене не го отлагайте за след 15 февруари. Ако така продължи с малко валежи на торовете ще е нужно много време за да проникнат в дълбочина. Затова тази операция трябва да се извърши след 10 януари до 10 февруари. За мишките вземайте мерки защото щетите ще са големи. Ако имате по 1-2 колонии на декар влезте веднага - само след месец ще са доста повече и ще е по-трудно. Дъждове няма и популацията им ще се увеличава, а под снега се чувстват най-добре.

За мишките не е много често мероприятие тук.Ние от петък започваме да слагаме наред по блоковите. Предсеитбено сме сложили 13 кг./дка МАР.Мислех си дали дали да хвърлим малко амониева сега,но е сухо и пшеницата е дребна.Затова предпочетох листния тор,сложиме го заедно с препарата за мухата.Идеята е в началото на януари да хвърлим 25 кг.Карбамид и март още 15 кг.амониева.На по леките почви празните места започват бавно да се запълват, това което поникнала по рано може би ще успее да брати.Другата особенно на черноземите където сега пониква ако стигне трети лист ще е добре.Според мен колегите избързаха с пресяването ,но всеки си решава за себе си. Ще бъда благодарна на izhel,ако искаже мнение как му се струва тази схема на торене и какво друго можем да направим за да се подобри ситуацията.

Схемата с торенето е добра, но ако имате възможност подайте до края на ноември , особено ако има валежи, по 10-12 кг /дка амониева. Все още е достатъчно топло и сутрин има обилна роса или даже и да е слана. Слънчевото греене вече не е толкова силно и загуби от тора почти няма да има. Това торене е важно в момента за затруднената ситуация с развитието ще даде възможност на посевите поне малко да наваксат. Късното есенно торене с азот го практикуваме от няколко години и дава много добър ефект. Задължително до основното торене в почвата трябва да има азотен запас за да не се стига до реутилизация на органичен азот от по-старата биомаса. Освен това при тази ситуация, там където закъснението е значително, напролет трябва да се влезе с листен тор веднага след подновяване на вегетацията за да може посева бързо да добрати. Наблюдавайте си посевите след като навлязат в братене за коренови заболявания, най-вече българските и западните висококачествени сортове пшеница. Там където сламата е заровена на плитко задължително ще се появят. Те се оформят като най-голямата опасност и никой да не се учудва ако се наложи в бъдеще да се пръска и зимно време с фунгициди. Новата реколта започна зле и да видим как ще завърши.