Въпрос към животновъдите относно използването на електропастир?

  • D
    Някой от Вас животновъди ,използвал ли е електропастир?Моля,споделете!
  • pri vas kak vari cenata na mlyakoto az sam ot razgradskiya regiyon
  • Колеги,идеята да намаля човешкия фактор отдавна ме занимава,дори сонди за вода направихме,но жиците не успяхме да опазим.Електропастира поне за мен е приложим за нормална държава или на охраняемо място.
  • D
    Браво колега!Оптимизъм не ти липсва!Съдбата е в твои ръце-с желание,силна воля и много труд и упорство всичко се постига. Желая ти от все сърце УСПЕХ!!!!!!!!
  • Евала за репортажа от Австралия. Днес ми е първия ден във този форум. Живея в Англия и след месец планувам да се завръщам към България. Мисля че с удоволствие ще се отдам на животновъдство. Ще стана фермер [:tractor:]
  • M
    И аз се интересувах от това.Фирмата е упомената тук.Изготвят индивидуални проекти според географските особености на терена,площта...За 1дка не си струва.Зависи и за какви животни ще се ползва.
  • Nova Zelandiq e nai golemiq iznositel na mlechni produkti v sveta /okolo 30% ot svetovnata targoviq/ne sluchaino i balgarskite mandri rabotqt s suho novozelandsko mlqko.Pomislete mlqkoto e proizvedeno izsusheno i transportirano i prodadeno v evropa i pak e po evtino i izgodno za mandrite???????????????. Tova se dalji na slednite prichini. 1.Imat edna golqma firma /Fonterra/ koqto e kooperativ i vsichki mlekoproizvoditeli sa s dqlovo ucastie v neq.Za razmisal kak e v bulgaria??????? 2.Prirodnite usloviq v NZ sa mnogo blagopriqtni za celogodishno otglejdane na jivotnite na otkrito/ima i rayoni s klimat podoben na nashiq/ 3.Izpolzva se t.n. sistema na sezonno otelvane. Smisala e jivotnite da se otelvat na prolet kogoto trevata raste nai intenzivno i iziskvaniqta na presno otelenite kam furaja sa nai visoki i se zadovolqvat nai palno i evtino.Tuk mlekoprerabotvatelq ne se machi da prekara proizvoditelq s niska cena a vsqcheski go podkrepq da proizvede poveche/rolqta na sobstvenosta/ 4.Mlechnoto govedovadstvo v NZ e grabnaka na cqlata ikonomika i ima izgradena vekovna tradiciq na pasishtno otglejdane 5.V NZ ml.govedovadstvo ne se subsidira koeto pravivi nevazmojno sashtestvuvaneto na fermi i praktiki koito ne sa efectivni. 6.Otglejdaneto i ipolzvaneto na pashata e osnovniq komponent v NZ sistema 7.Naukata obslujva practikata i ima satrudnichectvo mejdu vsichki. Ot tuk nie mojem mnogo da se nauchim ot tehniq opit i az nqmam nishto protiv da spodelq opita si parvo kato rabotnik posle manager i po nastoqshtem kato specialist po izkustveno osemenqvane v nai golqmata i prosperirashta ferma v Avstraliq./3000 kravi s sredna mlechnost 11000 litra ot krava ili 35 litra sredno dnevno no tova veche e amerikanska sistema s oborno otglejdane na kravite s koqto za sega nqma da vi zanimavam/. Po obrazovanie sam zootechnik no kato imigrant trqbvashe da pochna ot parvoto stapalo koeto mi dade vazmojnost da vidq kak stoqt neshtata ot razlichni agli Efectivnost e kluchovata duma za NZ femerstvo. Konkretno: Sredniq razmer na NZ ferma e 350-400 kravi.Varirat ot 100 do 2000 kravi na edno mqsto. Na edin zaet se padat 120 kravi Srednata mlechnost e 400 kg suho veshtestvo ili okolo 4000 l.ot krava.NZ kravi sa s sredma maslenost okolo 5% i beltak okolo 4,5% Plodovitosta e 90% za 6 sedmici izkustveno osemenqvane i 4 sedmici sas bik/75% izkustveno i 15% ot bik/ Trqbva da se razbere che zemqta e osnovniq faktor pri proizvodstvoto na mlqko i tam se govori za kolko kilograma suho veshtestvo se poluchavat ot hektar Za porodi nai shiroko zastapeni sa cherno shareno,jersey i krastoski mejdu tqh no selekciqta prez godinite gi e obosobila kato razlichen genotip podhodqsht za pasishtno otglejdane. Pisha za vsichko tova zashtoto smqtam che vsicko koeto e tam moje da se priloji na 80% v Bulgaria i zashtoto iskam po nqkakav nachin da pomogna na tezi ot vas koito se interesuvat sled kato psevdo ucheni ministerstva, organizacii s moje bi neosaznata si nekadarnost tlaskat jivotnovadstvoto kam razruha. Pozdravi
  • [:duel:] [:dance:] [:gun:] [banan-kitara] [:tractor:]
  • моят електропастир е на Delaval плзвам го вече 5 години и нямам проблеми малко е скьп но си заслужи паричките
  • E
    понеже разбрах че си животновъд в нова зеландия и австралия, можещ ли да споделиш малко и от техния опит. Примерно да кажеш колко са големи фермите им (за крави), какъв е добива от лактация на крава, колко е експлоатацията на животно, с какви бици осеменяват - американски, европейски или с бици от техния гено фонд, какви проблеми имат и др . Бъди сигурен ще ни бъде интересно. Предварително благодаря
  • 1000 dka na 4 mprcela e nerazumno parvo za kakav vid jivotni i kakvo napravlenie vi e nujna pashata. Smisala na el pastirite e sledniq: 1.jivotnite da se dvijat po malko i da izpolzvat po malko energiq za dvijenie koqto da se nasochi kam obrazuvane na produkciq 2.da ne im se dava vazmojnost da podbirat trevata /samo mladi kalnove s potencial za raztej/ 3.sled opasvane i otapkvane da se dade vazmojnost na trevata da se vaztanovi/napoqvaneto i toreneto igraqt golqma rolq/ Ako stava dumaza za kravi za mlqko shte sa vi nujni mnogo poveche parceli otkolkoto e za kravi i teleta za ugoqvane. Principa e sledniq. tam kadeto jivotnite se otglejdat za mlqko trqbva da poluchavat nov parcel za izpasvane sled vsqko doene s cel da konsumirat maximalno koeto znachi dori ako edin parcel se razdeli na dve /polovin za sutrin i polovin za sledobed/ koeto e lesno s el kabel na makara i kolcheta trqbva da se napravqt nqkoi smetki. 1.dobiva na suho veshtestvo ot trevata ot dekar 2 nujdite ot suho veshtestvo ili metabolitichna energiq spored kategoriqta jivotni jivo teglo ochakvana produkciq i t.n. prakticheski trevata e nai dobre da se izpasva /ot goveda/ na visochina 27 sm /togava kachestvoto i e nai dobro a i skorosta na razteja sled tova se zabavq/ pri pravilno izpasvane /ne mnogo nisko ili visoko/ pri napoqvane ili prez dobrite meseci trevata v bulgariq mislq che shte dostiga tazi visochina/27 sm/ za okolo 3 sedmici ot tuk ako edin parcel se izpasva za edin den sthe sa vi nujni 20-21 parcela. ako razdelite 1000 dka na 20 parcela/za 20dni/ shte poluchite 50 dka parcel. tozi primer e za kravi za mlqko i ot opit znam che po tozi nachin na tazi plosht moje da zadovolite 200 kravi s 80% ot nujdite im za perioda na intenziven raztej na trevata da rechem ot april do avgust pri goveda za meso mogat da se izpolzvat po malko parceli i pri po pqdka potaciq no pri po malka norma na jivotni na dekar. tova e nai obshto i ako imate vaprosi moje da mi pishite na e-mail nikollaykz@yahoo.com. Pozdravi
  • Защото нямам регистрация в сайта..
  • I
    Много добре казано, но защо си анонимен?
  • Izhel , за съжаление изместваме темата на Даниела - за което се извинявам , и да уточня - не се занимавам с животновъдство , но е достатъчно да проследиш появата му / на С./ , като че ли от нищото , в удобният момент - за да разедини протеста на няколко малки беззъби "протестчета" , въз основа на които хората си казват : " Виж , па тия , само за пари ламтят" , виж и изказванията му срещу другите и сам си помисли , кой и защо го "изстреля" в орбита в точно " удобният" момент - така че , животновъдите да се занимават с вътрешните си проблеми организационни , а не с тези на сектора.
  • I
    Значи и при животновъдите е както при земеделците. Жалко.
  • Кои "животновъди" izhel ? Синапов е поредният "троянски кон" в сектора . Нека някой от участниците във форума да каже , че е бил при "вземането" на това "решение"..? Някой , който наистина се занимава с животновъдство - като блъскащите си тук главата с всякакви проблеми . Няма , нали ? Това са , izhel , всякаквите там "представляващи" българския производител асоциациики и тем подобни . Работещите са тук във форума , за да се опитат взаимно да се спасят от "представляващите ги" на всякакви нива , и на полето и в оборите , а не на непрекъснати безплодни за сектора / но не и за тях самите / срещи .

Можете да добавите до максимум 4 снимки към една тема. Разрешени формати: jpg,jpeg,png. Минимален размер: 300х150

Редакцията на Agri.bg не носи отговорност за коментарите и призвовава потребителите да спазват Условията за ползване на сайта