Нихат Расим е земеделски производител от 32 години. В селското стопанство работи активно от 1992 г. след като се връща от казармата в родното си село Брестовене, община Завет.
Въпреки че не е потомствен фермер, тъй като родителите му са работили по това време в близкия стъклозавод, Нихат търси препитание именно в аграрния сектор, и решение на въпроса как с малко декари, да спечели повече от единица площ.
Съветът на по-опитните е един – работи тютюн.
„Първата култура с която започнах и то с неголямо желани е тютюнът. И благодарение на него съм си изучил децата. Дъщеря ми е агроном растителна защита. Синът е аграрен инженер и в момента и завършва биологично земеделие. Той има 65 оранжерии, а дъщеря ми отглежда в собствено стопанство към 300 декара зеленчуци и малко овошки. Цялото семейство е свързано със земеделието. В момента имаме и нови проекти“, разказва Нихат Расим.
Той самият обработва 1800 декара зеленчуци, тютюн и малко зърнени култури за нуждите на сеитбооборота.
Село Брестовене е голямо, около 3 000 човека живеят в момента там. „Хората в моето село са много трудолюбиви. Те цял живот са били само на полето, има работна ръка и нямам проблемите на други мои колеги“, разказва стопанинът, който достигал до 23 култури на година, включително лен, киноа, черен кимион. Семената е купувал от институтите у нас, за някои по-южни видове е пазарувал от Турция.
За него много са важни изборът на култура и сорт. „Има сортове, които са издържливи и могат да се гледат без проблеми. Направил съм и два сондажа, така си помагам малко и с поливане. Нужно е да си уцелиш сорта и прецениш за какво става въпрос, какъв пазар има, на кого ще го продадеш и за колко. Има сухоустойчиви сортове дори при доматите, дините и пъпешите, но всичко е много индивидуално“, разказва Нихат, който преди е гледал дори сусам и фъстъци. Има разрешително и за отглеждане на коноп.
В момента работи по проект за извличане на студено пресовано масло точно от сусам и други маслодайни култури. Опитът му сочи, че южната култура се развива добре и в Североизточна България. „Пробвал съм всичко и става. Ще мога да си произвеждам суровината, ако ми трябва повече ще възлагам на хора да отглеждат. Важно е да знам, дали дадена култура става или не. А дали ще внасям след това от Турция суровина или сам ще си я произвеждам - зависи от обстоятелствата“, разказва още Нихат Расим, който е член на Управителния съвет на Националната асоциацията на тютюнопризводителите -2010.
Нихат е готов с разсадите за тази година, той отглежда милиони растения. Например само в един декар тютюн при определен сорт влизат 14-16 хиляди растения.
За неговите зеленчуци има клиенти от цяла България. И макар да работи от северната страна на Балкана, той има купувачи на едро от Ямбол и от Пловдив, както и от Плевен и Велико Търново. „Да не говорим за клиентите от близките Варна, Разград, Русе. Предпочитам да продавам на хората, с които досега съм работил и те знаят, че отглеждам качествено даден зеленчук“, разказва още стопанинът.
„Тогава почувствах, че за мен това е подигравка. Предпочитам да подаря някоя стока, да я дам на познати, за да си хранят животните, отколкото да се занимавам с веригите и те да се подиграват с труда ми“, категоричен е Нихат Расим.
Сега продукцията му отива в складове във Варна, Русе, Разград и дори в по-малките градове. От там пазаруват търговците и стоката се разпределя по сергиите на пазарите. „Естествено, цената се покачва. Миналата година прословутите домати станаха 3 лева, а аз ги давах по 1-1.20 лв./кг. Обаче аз това не зависи от мен“, обобщава фермерът.
Мнозина съветват Расим да продава сам стоката си, но той е убеден, че не може земеделският производител да се занимава с търговия.
Нихат Расим: Различията с другите държави е, че хората, които произвеждат като мен - не се занимават с продажбата. Има едно място където отиваш, правиш си договора, отглеждаш определения сорт, произвеждаш си естествено по начина, по който ти казват, оставяш си продукцията и не мислиш за това. А ние трябва да мислим за всичко.
„В момента от всички култури най-много се печели от тютюна. Обаче с най-много труд. Аз си поддържам работниците, още през февруари започнах лехите, а през януари приключих с подготовката на тютюна и балирането. Тютюнът се бере рано сутрин, хората излизат в 4 - 5 часа сутринта, след това ги местя на доматите. И това е за мен интегрираното земеделие, да си запазваме и хората, те да знаят, че постоянно всеки ден имат работа и могат да разчитат на нас“, разказва още Расим. За него е важно да може от малка площ да се изхранват повече хора. Не случайно има дни, в които Расим наема 40-60 човека за работа на полето.
„Ако ми питате мен дали искаме субсидии, аз не искам. Обаче да няма за никого. Всички да сме на равни начала и тогава всеки излага стоката си и продава колкото иска. Печели или не, съответно продължава или спира. Тези субсидии изкривяват абсолютно всичко. Аз подкрепях някой път протестите, друг път - не. Не може от миналата година да ти казват, че субсидията за войната в Украйна ще продължи и в един момент да заявят - спираме. А дотогава ние си правим сметката дали да инвестираме в напояване или нещо друго“, възмущава се Нихат.
Той е убеден, че ако знае отрано, че няма да има субсидии, ще си направи сметките и ще се оправя без проблеми.
„Не разчитам на тези субсидии, а на труда на семейството си“, казва стопанинът, за когото работата не е проблем, но липсата на ред в земеделието определено не му допада.
;void(0);){kind=link}