Кирил Вътев беше начело на Министерството на земеделието и храните за малко повече от 10 месеца. Каква е неговата равносметка за това време и какво трябва да се промени в сектора, за да имаме повече българско производство? По тези теми разговаряхме с бившия аграрен министър. 


Какво се свърши и какво трябва да се довърши в земеделието?


„Аз лично не съм доволен от съвършеното, защото прекалено са тромави процедурите, които текат в държавата администрация. Имах амбицията да свърша много повече! Влязох с кауза да работя единствено и само в национален интерес. Опитах се да не обслужвам частни, групови или партийни интереси.  Работя единствено и само в национален интерес, което означава, че ако създаваме правила и среда, която е добра за всички, то тя е добра за мен и за вас, както и за всеки един от нас”, сподели Кирил Вътев.

Той акцентира на един основен проблем в сектора, чието решение предстои.

„Мога да кажа, че едно от нещата, които така се наложиха е, че вече все по-рядко се говори за животновъдство, за растениевъдство, а все по-често се говори за агрохранителна верига, което е единственото правилно. С гордост ще кажа, че се наложи и едно понятие "субсидиевъди". Едно от най-важните неща, които спешно трябва да се направят, това е едно кардинално обезпаразитяване на българското земеделие и на българската аграхранителна система изобщо. Защото паразитите в тази система пречат на работещите и на потребителите да имат повече български продукти. Те пречат със своите непремерени претенции преди всичко за още и още субсидии и то за конкретни хора, не за всички по равно. Това наистина е голям проблем. Но само министърът на земеделието не е в състояние да постигне каквото и да е било, ако няма пълна подкрепа от Народното събрание и от Министерския съвет”, подчерта още Кирил Вътев.

Според бившият министър на земеделието субсидиите няма да решат проблемите в аграрния сектор и не бива да бъдат възприемани като панацея. 

„Субсидиите са подпомагане. И докато не почнем да ги възприемаме като подпомагане, защото субсидиевъдите живеят от субсидии, за тях това не е подпомагане. Докато хората, които се трудят, които създават продукти, които се борят с пазарната конкуренция - за тях тези субсидии са подпомагане. И това е единственият правилен подход към субсидиите, докато се дават в целия Европейски съюз. Въпреки че Европейският съюз е несправедлив в това отношение. Знаем, че новоприетите страни продължават да бъдат с 20% по-ниско европейско подпомагане”, отбеляза още Вътев. 

Извън темите за политиката, субсидиите и схемите в земеделието, Кирил Вътев се е посветил на организирането на Аграрен форум в столицата. Идеята е да се съберат на едно място български учени у нас и по света, както и успешни български земеделски производители, които да споделят опит и мнение за развитието на стабилна агрохранителна система, която да обезпечи и продоволствената сигурност на България. 

„Аграрният форум е една идея, която стартира още докато бях в министерството и съм много благодарен на министър Георги Тахов, че каза "За мен тази тема е приоритет и това събитие ще бъде подкрепено докрай, за да се случи!". Има си екип от министерството, който работи по организацията. Извън министерството акад. Атанас Атанасов и аз работим усилено. Темата на форума е "Устойчива агрохранителна система - национален приоритет за постигане на продоволствена независимост на България". Това е много голяма тема, която изисква сериозни стъпки и действия в продължение на доста години. Затова и темата на академик Атанасов, която той ще представи пръв и ще открие форума, е "Как ще изглежда България през 2050 година?". Основната цел на форума е да срещне аграрната наука с аграрния бизнес. Нека само още веднъж да подчертая, че под аграрен бизнес ние разбираме цялата агрохранителна верига от полето до масата, а не само земеделската част. Ще дойдат много изявени български учени, извън България, но и от страната. 

Лектори ще бъдат акад. Атанас Атанасов, проф. Милена Узунова, която е преподавател в Мюнхенския Технически Университет. Тя ще представи темата „Ролята на новите технологии за постигане на устойчива агрохранителна система”. Друг лектор е и проф. Невена Александрова, която е представител на България във ФАО. Тя ще говори за „Политики за ускорено изграждане на агрохранителна система”. 

Ще чуем и проф. Румяна Ценкова, която е изследовател на водата и преподавател в университета в японския град Кобе. Тя ще ни представи повече за науката Аквафотоника.  Много интересна лекция ще представи предприемачът в сектора Калоян Куманов за „Ролята на дигитализацията за изграждане на устойчива агрохранителна система”. Очакваме и много земеделските производители, млади фермери, всеки, който желае, е добре дошъл”, разказа Кирил Вътев.


Събитието ще се проведе в София на 31 май, от 13:00 часа в зала "Азарян" в Национален Дворец на Културата.