Морковите се нареждат на първо място по хранителна и биологична стойност от кореноплодните зеленчукови култури. Морковите са ценна витаминозна храна особено през зимно-пролетните месеци.
При морковите са обособени три производствени направления: ранно пролетно с предзимно засяване; ранно полско и късно полско производство.
Ранното пролетно производство на моркови с предзимно засяване е сравнително най-ограничено, но твърде перспективно, особено в по-южните и по-топли райони на страната. Чрез него се постига изтегляне на производството на моркови с около месец напред в сравнение с типичното ранно полско производство на моркови. Постига се и по-рационално използване на влагата в почвата, създадена от валежите през зимата.
Късното полско производство на моркови е основно производствено направление у нас. Характерно за него е, че образуването на кореноплоди е през септември и октомври, когато климатичните условия са близки до биологичните изисквания на растенията. Ето защо при късното полско производство на моркови се получава продукция с най-високо качество, както за консумация в прясно състояние, така и за преработка. Една част от кореноплодите се съхраняват и се предлагат на пазара през зимните месеци.
Избор на площи и подготовка на почвата
За морковите най-подходящи са дълбоките, глинесто-песьчливи, структурни, богати с органични вещества и чисти от плевели почви.
За промишлено производство на моркови са подходящи равните или слабо наклонени площи.
Морковите предпочитат слабо кисела реакция на почвата.
Добри предшественици за морковите са ранните картофи, ранното зеле, бобовите култури, краставиците, доматите, пиперът и зърнените житни култури.
След прибиране на предшественика площта се дискува на дълбочина 10-12 см.
Преди основната обработка в зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи се внасят 15-20 кг Р2О5 и 10-15 кг К2О на декар. Основната обработка се извършва веднага след разхвърлянето на торовете на дълбочина 22-25 см при почви с по-лек механичен състав и 25-27 см при средно тежки почви.
Когато се отглеждат моркови като втора култура (след ранни картофи, ечемик и др.) след прибирането на предшественика почвата се дискува или плитко се преорава, наторява се и се изорава на 22-25 см с брануване.
Отглеждането на морковите на лехо-браздова повърхност с висока равна леха отговаря най-добре на биологичните им изисквания.
Профилирането на почвата за ранно и късно пролетно засяване на моркови започва през есента с комбиниран браздооформител.
Напролет се извършва брануване, окончателно оформяне на лехите и внасяне на хербициди.
Сеитба на морковите
Срокът за сеитба на морковите, сеитбената норма и схемите на отглеждане се определят от насоката на производство.
Срокове, сеитбени норми и схеми на отглеждане на моркови
| Насока на производство | Срок на сеитба | Сеитбена норма в гр. на декар |
Схема на отглеждане в см |
| Ранно предзимно | 1 - 15.ХII | 600 | 70+30+30+30; 55+35+35+35 |
| Ранно пролетно | 20.II - 10.III | 450 | 55+35+35+35 |
| Късно | 1 - 15.VI | 600 | 60+25+25+25+25 |
На големи площи семената се засяват със сеялка за точна сеитба на дълбочина 1,5-2 см при средно тежки и тежки почви и до 3 см при леки почви.
На малки площи може да се отглеждат моркови на заравнени тирове (30 см широки). Сеитбата на морковите се извършва разпръснато или на 3 реда на разстояние 10-12 см ред от ред. При разпръснатия посев сеитбената норма е 0,8-1 кг семе на декар.
Грижи през вегетацията на морковите
Основните мероприятия през време на вегетацията са окопаването, подхранването, поливането и борбата с плевелната растителност. След сеитбата, когато почвената влажност е недостатъчна в зоната, където са разположени семената, се извършва валиране. С това мероприятие се осигурява нормално поникване на семената на морковите и гарниране на посева.
При образуване на почвена кора преди поникването на семената площта трябва да се обработи за разбиване на кората (ротационни мотики и щригелни брани, ръчно).
По време на вегетацията се извършват 3-5 междуредови обработки. Първата е след масовото поникване на морковите, а останалите са през 15-20 дни.
През вегетацията морковите се подхранват два пъти с по 10 кг амониева селитра на декар. Първото подхранване е при образуването на 2-ри - 3-ти същински лист, а второто - след около три седмици.
В зависимост от почвено-климатичните условия през вегетацията морковите се поливат 3-4 пъти с поливна норма 25 м3 вода на декар. Особено важни са поливките при поникването на семената и при образуването на кореноплодите. При засушаване, придружено от поливане, се получава напукване на кората и деформиране на кореноплодите. Излишната почвена влажност води до спиране на растежа, намаляване на добива и влошаване качеството на кореноплодите.
Какви са грижите за посева от моркови?
Прибиране и добив
Кореноплодите от предзимните и ранните пролетни посеви се прибират около 100 дни след засяването, а от късните - през втората половина на септември до края на ноември механизирано.
От малки площи кореноплодите се изваждат чрез изскубване или с вила.
Извадените кореноплоди се отърсват внимателно от почвата, листата се изрязват с нож до самото чело (без да се наранява) и се сортират.
Когато морковите се изнасят на пазара и продават на връзки, изваждането на кореноплодите може да започне около 3 месеца след сеитбата.
Прибирането на морковите трябва да става по възможност при сухо време или най-малкото в дни, когато не вали.
Добивът на моркови от декар при предзимните посеви е 1000-1200 кг, при ранните пролетни - 2000-2500 кг, а при късните - 3000-4000 кг.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болните моркови заразяват бързо здравите
Агротехника на морковите, магданоза и пащърнака
;void(0);){kind=link}