Морковите се сеят на висока равна леха при схема на засяване 55+35+35+35 cм, съобразно биологичните изисквания на морковите. Дълбочината на засяване е 1,5-3,0 см в зависимост от типа на почвата, а сеитбената норма е 450-500 г/дка. На големи площи семената се засяват със сеялки за точна сеитба, а на малки – ръчно. Възможна е и разпръсната сеитба, но при нея се изразходват повече семена (0,8-1,0 кг на декар). Семената на морковите поникват бавно – за 2-3 седмици. Процесът може да се ускори чрез накисване на семената във вода за 24 часа, след което се подсушават и засяват. Ако влагата в лехата е недостатъчна след сеитбата почвата се притъпква (валира). Образувалата се почвена кора се разбива. След поникването при образувани два същински листа ако посевите са гъсти се прореждат. Основните грижи през вегетацията са свързани с окопаване, подхранване, поливане и борба с плевелите. Почвените обработки са от 3 до 5 на брой, като първата обикновено се прави във фаза 2-3 същински лист, а всяка следваща е през период от 15-20 дни. Съвместно с обработките растенията се подхранват двукратно с по 10 кг амониева селитра на декар. Въпреки че морковите спадат към сухоустойчивите култури, за да се получат високи и качествени добиви, са необходими редовни поливки. Не бива да се допуска засушаване или преовлажняване, тъй като се получават напукани и деформирани кореноплоди. Прибирането на готовата продукция става след около 100 дни след сеитбата. От големи площи кореноплодите се прибират механизирано, а от малки – ръчно чрез изскубване или с вила. Добивите от ранното пролетно производство са около 2000–2500 кг/дка. Продукцията се предлага на пазара като т. нар. връзкова стока за прясна консумация.