Майораната (Majorana hortensis Moench) се отглежда в зеленчукопроизводството като едногодишно растение.
Стъблото на майораната е изправено, разклонено, високо 20-50 см, в основата вдървеняло. Листата са дребни - дълги 1,2-2 см, продълговато яйцевидни, целокрайни. Семената са много малки, светлокафяви.
За храна като подправка на супи, салати, колбаси и др. се използват свежите или изсушените листа и младите разклонения на майораната, чиято специфична миризма е приятна. При това тя съдържа и доста рутин (127 мг %), витамин С и каротин.
Като топлолюбива култура в млада възраст е чувствителна даже на слаби понижения на температурата под 0°С. Майораната е взискателна е към светлината, влажността и плодородието на почвата.
От майораната няма селекционирани сортове. Разпространени са местни форми.
В по-южните райони майораната се отглежда чрез директна сеитба на открито, в по-северните - чрез разсад.
Засяването на открито място става през април, когато времето се позатопли, на редове с междуредово разстояние 25-30 см. На 1 дка се засяват 0,4-0,5 кг семена. Най-добре е семената да се покрият с тънък слой пресят разложен оборски тор, който се притъпква леко.
За отглеждане на разсад в парник или оранжерия - семената се сеят през март, 30-40 г за 1 дка. Семената поради това, че са дребни, не се покриват с почва, а се притъпкват с дъска. Разсаждането се извършва през май, на разстояние 25-30 см между редовете и 10 см в редовете.
Разсад за разсаждане през юли може да се отглежда в студен парник при засяване през май.
През вегетацията на майораната се извършват обичайните грижи. Посевите, засети направо на място, се прореждат на междуредово разстояние 10-15 см. Подхранва се с амониева селитра след първото прибиране.
Майораната се прибира 1-2 пъти. Първото прибиране на майорана е преди цъфтежа, като растенията се орязват 6-7 см над почвената повърхност. Отрязаните растения се връзват на снопчета. За сушене се поставят на сенчесто, проветриво място.
;void(0);){kind=link}