Изкупната цена на краве млякото е с 10 ст./л надолу този месец. От големите производители се изкупува на 75-80 ст./л, а за малките падна вече до 60 ст./л. Това коментира за Агри.БГ животновъдът Пени Христова.

Четете още: Сагата с млечните проби за самоконтрол продължава

В качеството си на съпредседател на Института на жените фермери в България тя също присъства на срещата със служебния премиер Димитър Главчев и новоназначения министър на земеделието Георги Тахов на 24 април.  

Запитан дали ще има среща другия месец с украинския министър на земеделието относно увеличаване на млякото и млечните продукти, както твърдят от Българската асоциация на млекопреработвателите – сдружение със седалище в Сливен, българският земеделски министър Тахов е отговорил, че не е наясно за такава среща, но и да има такава за в бъдеще, ще работи за интересите на българските производители. 

„Според нас, животновъдите, млекопреработвателите отсега дават фалшива информация, за да натиснат цената на млякото надолу”, смята Христова. 

Разбира се, фокусът на срещата в Министерския съвет падна върху изплащането на Украинската помощ. Подадени са близо 53 000 заявления, а допустимите са 51 069. За тях са нужни 295 млн. лв. общо. В момента за чувствителните сектори има около 150 млн. лв., а за зърнопроизводство – около 100 млн. лв. 

„Тези 45 млн. лв., които липсват, ще бъдат намерени. По думите на служебния министър на финансите Людмила Петкова това ще стане по два начина. Единият е чрез преструктуриране на план сметката, предполагаме от ПРСР, което няма да ощети фермерите, кандидатстващи по различните мерки. И вторият начин е чрез преструктуриране на бюджета за разходи на МЗХ и ДФЗ”, обяснява Христова. 

Георги Тахов е предприел действие по най-бързия начин да се свика Управителният съвет на ДФЗ, за да може да се вземат всички нужни решения. Властимащите гарантират обаче, до 15 май Украинската помощ ще бъде по сметките на фермерите. 

„Възможно е тези пари да се вземат от останалите пари по ПРСР за миналия програмен период. Но тези 500 млн. лв., които предходният финансов министър Асен Василев даде допълнително към бюджета на МЗХ за новия програмен период, отидоха в ПРСР като национално съфинансиране в размер на 60%. Той каза тогава: „За това, че вие сте ги сложили в ПРСР, нямам вина”. И наистина бюджетът за ПРСР е доста по-висок”, припомня Христова.

За съжаление, на срещата е потвърдено, че Европейската комисия е отказала да позволи прилагането на данъчното облекчение на субсидиите до 100 000 лв. на физическите лица. Мотивите са, че предложението не съответства на конкурентоспособното разпределение на средства в Европейската общност – тоест трябва да бъдат включени и юридическите лица. 

„Този отказ на Брюксел е по принцип, а не само за прилагането на данъчно облекчение със задна дата, още от тази година. За да се прати нова нотификация, трябва да минем през същата процедура – да има преразглеждане в Комисията по земеделие, да се гласува, да вкарат и юридическите лица, да се обнародва в Държавен вестник и едва тогава да се прати нова нотификация до ЕК”, обяснява Христова.