Чувствително намаление на вноса на картофи у нас отчитат от Министерството на земеделието и храните (МЗХ). В същото време цените на едро и дребно се движат нагоре. Съживява ли се пазарът на картофи у нас?

Как да свалим себестойността в земеделското производство чрез устойчиви практики?

Според информацията на САПИ от началото на 2024 г. културата се търгува на едро на цени над 1,50 кг. В първите месеци на 2023 г. стойностите са били около и малко над 1,25 лв./кг, а по същото време на 2022 г. - под 1 лв./кг. Цените на дребно също растат. За март 2024 г. те са около 2 лв./кг.

Факторът "внос" също променя силата си.  По данни на Националния статистически институт (НСИ) на годишна база към януари 2024 г. доставките на вносен картоф са спаднали с 34,2%. На пръв поглед се връща благоприятната среда за родния картофопроизводител.

Фермерите обаче изглежда продължават да садят по-малко от културата, съответно и да произвеждат по-малко. Оперативната статистика на агроминистерството съобщава за под 6000 дка засадени с картофи, а по същото време на миналата година те са били над 9000 дка.

През 2023 г. производството ни на картофи отчете драстично намаление от над 30%. Произведените количества възлизаха на 119 611 тона - с близо 80 хил. тона по-малко от 2021 г.

Причините за спада в производството обаче не са свързани само с пазара и цените за реализиране на продукцията. Земеделските производители като цяло се намират в няколкогодишен цикъл на предизвикателства. Новият програмен период, съпътстван с нормативни промени, забавени плащания и прочее определено внесе смут, но един от най-сериозните проблеми за производството на открито си остава достъпът до вода за напояване. 

Пазарджишки производители вече алармираха, че се притесняват за подсигуряването на поливния сезон от язовир Пясъчник, който е с рекордно ниски водни нива в момента. Но сушата и безводитето не е само там.

Този сезон картофопроизводителят Калин Миладинов от Ихтиманско е засадил значително по-малко декари с картоф, именно защото не знае ще успее ли да им осигури вода.

„Пазарът се възстановява, но в язовир Бакърдере няма вода, а ние поливаме оттам. Това силно ни притеснява. За едно семейно стопанство 100-тина декара картоф е нормално да се отглежда, но ние тази година посадихме само 40 дка.", споделя земеделецът.

От язовир Бакърдере се напоява цялата община Ихтиман, а обемите му засега остават ниски. „Поради липса на сняг, той няма откъде да се напълни с вода. Последният валеж беше около 20 л/м2, което е недостатъчно и след два часа все едно не е валяло. Засушаването вече е сериозен фактор и като цяло агроклиматичните условия се влошават, затова е нужно да се предприемат адекватни мерки”, добавя Калин Миладинов.