Какво представлява сипкавото (меко) гниене по лука?

Сипкавото гниене е повсеместно разпространена болест по лука, която в дъждовни години може да стане причина за големи загуби - често 50-60% от производството.

Първите признаци на болестта сипкаво (меко) гниене се появяват твърде късно - едва в края на вегетацията на лука. Някои листа на болните растения започват да жълтеят и изсъхват. В основата си лъжливото стъбло на растението е меко и хлъзгаво на пипане. От листата патогепът навлиза вътре в луковицата, в резултат на което съответната люспа омеква. Често здравите люспи се редуват със загинали. Загиналите тъкани са меки, но не така воднисти, а по-скоро сипкави, откъдето идва името на болестта. Характерно е, че загиналите луковици не миришат. Остра неприятна миризма може да се отделя от луковиците, в които след основния причинител са навлезли гнилостни микроорганизми. Скоро след изваждането болните луковици прорастват и изгниват.

Когато растенията са били заразени в по-късна фаза, луковиците успяват да се запазят до следващата пролет, особено ако са съхранявани на хладно място. При засаждане на такива луковици болестта на следващата година обхваща и основата на цветоносните стъбла, е резултат на което те се прекършват и загиват.

Кой е причинителят на сипкавото (меко) гниене по лука и какви са изискванията за неговото развитие?

Причинителят на сипкавото (меко) гниене по лука е бактерията Pseudomonas alliicola. За този патоген е характерно, че много добре се запазва като сапрофит в почвата. Освен това до следващия период той се запазва и в презимувалите болни луковици. При естествени условия бактерията прониква в стъблата през раните, образувани по тях от различни насекоми и с оръдията за обработка на почвата. Може да проникне още и през застаряващите и загниващи листа. Оттук бактерията прониква надолу в луковицата и се развива само в тази люспа, в която е проникнала, без да се прехвърля върху съседната. В резултат на различни заразявания обаче в една луковица могат да загният няколко люспи. Полегналите върху почвената повърхност лъжливи стъбла не се инфектират. Оптималната температура за развитие на сипкавото гниене по лука е висока и варира между 26 и 28°С. Проявите на болестта се провокират от слаби и краткотрайни валежи по време на прибирането на реколтата.

Торене на спанак, салата, репички, зелен лук и зелен чесън

Процесите на гниене продължават и след изваждане на лука. Нападнатите луковици поникват преждевременно - до или по време на съхраняването. Когато се съхраняват луковици с по-слабо нападение, те се запазват до пролетта, защото процесите на гниене затихват под влияние на ниските температури. Растенията, поникнали от такива луковици, изостават силно в развитието си. Надземните части на растенията, в т.ч. и цветоносите, загиват. При съхранение болестта не се предава на здравите луковици.

Загубите от сипкавото гниене варират силно в зависимост от условията по време на прибирането на лука. По принцип всяко закъсняване с прибирането на лука води до увеличаване на загубите, особено ако се съчетае с благоприятни за развитието на болестта условия.
Опазване на лука от сипкавото (меко) гниене

Наистина твърде малко може да се направи за опазване на лука от сипкавото гниене. Мерките, които се препоръчват, имат предимно агротехнически характер. На първо място е ранното изваждане на луковиците - още в началото на естественото полягане на растенията.

Производство на глави лук чрез арпаджик

За значително ограничаване на заразяванията е необходимо:

  •   -  още при самото изваждане да се почистят заболелите луковици, а здравите се просушават на сянка;
  •   -  да се избягва торенето с амониев нитрат, а да се предпочита амониевият сулфат;
  •   -  лукът да се съхранява при ниска, но положителна температура от 0 до 2°С, като напролет преди сеитбата за производство на лук за зелено или за производство на семена да се извърши ново почистване на луковиците;
  •   - заразената площ да се включи в 1-2-годишно сеитбообращение.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ

Кой са най-подходящите почви за отглеждане на лук?

Празът – изисквания към сеитбата и отглеждането му

Отглеждане на зелен лук - предзимно