Най-благоприятният срок е от втората половина на февруари до средата на март. Предварително почистете и сортирайте арпаджика. На големи площи се отглежда лентово, подходяща схема е 5 редовата лента, при дълбочина на засаждане 5 - 6 см. Използват се лукосеялки с ролков сеещ апарат, сеитбената норма е 80 - 100 кг на декар.

На малки площи лукът се отглежда на лехи, широки до 5 м. Сее се ръчно, като с мотика се правят браздички, в които с леко натискане се поставят луковичките на дълбочина 5 - 6 см, на разстояние 15 - 20 см между редовете и 10 см в реда. Пролетната сеитба е най-широко разпространена.

Оптималният срок е от края на февруари до средата на март. Всяко закъснение на сеитбата с 15 дни намалява добива средно с 30%. Избират се сравнително по-леки, песъчливо-глинести или глинесто-песъчливи, плодородни, богати на органични вещества и чисти от плевели почви. Ниски места, с тежки, глинести и студени почви са неподходящи за тази цел и трябва да се избягват.

Внасянето на минерални торове преди сеитбата води до повишаване на добивите . На декар се внасят по 15-18 кг амониева селитра, 40-50 кг суперфосфат, а на по-леки и песъчливи - и 15-20 кг калиева сол. Основни грижи през вегетацията са окопаването за поддържане на почвата в рохкаво състояние и чиста от плевели и борбата с болестта мана.

Окопава се неколкократно. Първото окопаване се прави, когато растенията са високи 5 – 10 см (началото на април), а последното – преди листата да са израсли толкова, че да се повреждат.

По време на първото окопаване се прави подхранване с 3 – 5 кг азот на декар. Най-подходящ азотен тор е амониевата селитра. По-късното подхранване не дава положителен ефект, защото азотът има голямо значение в началната фаза от растежа на растенията за изграждане на кореновата система и на листната маса. По-късното подхранване води до удължаване на вегетацията и задържа зреенето на луковиците.

Арпаджикът за добив на глави засят още в ранна пролет, развива слаба коренова система и трябва да хване пролетната влага. През втората половина от вегетацията му, когато оформи главите, нуждата от вода почти отпада. Тогава дъждовете или напояването се отразяват неблагоприятно на качеството и съхраняемостта, появява се така нареченото шийно гниене. Навреме засаден лукът минава и без напояване.

Отглеждане на лук между овощни дръвчета не е препоръчително, защото той обича светлината. Може да торите с компост, или добре разложен оборски тор, но никога с пресен оборски тор - не го понася.
Подходящи предшественици на лука са картофите, зеле, домати, пипер, боб, бостани.

За борба с плевелите се използват хербицидите рамрод и афалон. При чести превалявания лукът се напада от мана, която нанася сериозни поражения, в някои години може и напълно да унищожи реколтата. За борба с маната се използва препаратът пароцин 75Б в концентрация 0,3 – 0,4% + 50 куб см и прилепителят универсал.

Времето за прибиране на лука се определя от състоянието на лъжливото стъбло. То настъпва, когато луковиците са завършили растежа си, лъжливите стъбла са омекнали и 15-20% от растенията са полегнали върху почвата. Обикновено прибирането се извършва в края на юли или началото на август. Избързването с прибирането има неблагоприятни последици, но и закъснението не се препоръчва, защото могат да започнат гнилостни процеси в луковиците.