Отглеждан на засенчени места, празът дава слаби, недобре развити растения и нисък добив. За преминаването му към цъфтеж и семеобразуване се нуждае от дълъг ден. Празът е най-влаголюбив от всички лукови култури. Причината за това е продължителната вегетация и по-добре развитата и дълбоко разположена коренова система, а също и по-голямата вегетативна надземна маса.



 



Той има високи изисквания към водния режим на почвата и през дветe години на вегетацията си. Общото водопотребление е 300-350 куб.м/дка. Оптималната влажност на почвата е 80-90 на сто от ППВ. Предявява големи изисквания към плодородието на почвата. Празът може да се отглежда върху всякакъв тип почви, стига те да са структурни, добре запасени с хранителни вещества и влагоемни. Добри резултати се получават при отглеждането му на глинесто-песъчливи и песъчливо-глинести. Най-подходящи са обаче наносните почви с кисела реакция.



 



На бедни почви растенията остават дребни, с по-груби лъжливи стъбла. Отличава се с много добра реакция при торене с пресен оборски тор 6-8 т/дка, внесен с дълбока оран или с обработката преди засаждане. Много добри резултати се получават и при размиване в поливната вода на 1,5-2 т/дка пресен оборски тор, приложен един два пъти през вегетацията. Минералните торове /фосфорни, калиеви и азотни/ най-добре се усвояват и дават добри резултати при внасянето им с обработктата преди засаждането.



 



Остатъкът от азотни торове се дава като подхранване. Изискванията на праза към предшестениците се свежда главно до навременно освобождаване на площта. Най-подходящи от зеленчуковите култури са ранни картофи, зелен грах, зелен фасул, ранно зеле, салата и др.



 



Празът се отглежда и като втора култура При избора на площи за засаждане на праз трябва да се имат предвид изложението и посоката на преобладаващите ветрове. Празът се отглежда като втора култура. След прибирането на предшественика площта се изорава на 15-18 см дълбочина. След това се бранува. Когато сред прибирането на предшественика влажността на почвата е недостатъчна, преди оранта трябва да се полее. Разсадът е готов за засаждане, когато достигне височина 30 см и дебелина на стъблото 8-9 см. Преди засаждането се полива обилно, което улеснява изскубването му и запазва кореновата му система.



 



Почвеният профил се оформя в зависимост от начина на поливане и степента на механизация през вегетацията. Отглеждането може да става на бразди, леко-браздова повърхност с ниски лехи, а при поливане чрез дъждуване и на равна повърхност. Подходящият срок за засаждането на праза у нас е от 15 юни и може да продължи до 15-20 юли. Схемата, която  може да се използва е 20х20 см-редово /30х30 см при браздово отглеждане/ и 60+20+20+20+20+20/15-20 см или 60-25+25+25+25/15-20 см.



 



Основните грижи през вегетацията се състоят в окопаване, поливане и подхранване. Правят се основно 2-3 окопавания. Първото се прави 7-10 дни след засаждането, като се предхожда от презасаждане и поливане. Второто и трето са през 10-15 дни. Окопаването е плитко на 5-6 см без да се нарнява кореновата система. Поливането на праза е мярката, която осигурява добива и качеството. През цялата вегитация се правят 12-14 поливки, като през юли, август и септември са на интервал 7-10 дни, а след това през 10 дни.