Начинът на торене трябва да осигури възможно най-бързо действие и най-пълно използване на внесеното торово вещество. Азотните торове, като лесно разтворими и подвижни, се дават повърхностно, разхвърлени при влажна почва, или след разхвърлянето се заорават плитко. Така те, разтваряйки се в почвената влага, се придвижват на дълбочина около корените на овощните растения. В младите насаждения азотните торове се дават на растенията околостъблено под короните, а във възрастните се разхвърлят по цялата площ.
Торенето със слабо подвижните фосфорни и калиеви торове изисква дълбоко внасяне - в непосредствена близост със смукателните власинки на кореновата система. Плиткото им внасяне или разхвърлянето по повърхността не дава никакъв ефект.
Дълбокото внасяне на неразтворимите торове в овощните градини е трудно. След засаждането никога вече не е възможно да се натори дълбоко навсякъде заетата с овощни дървета площ. Затова се тори изобилно предпосадъчно с оглед да се обогати почвата за през по-голямата част от живота на овощните растения. Торенето с фосфорни и калиеви торове след засаждането става периодично по средата на междуредията в бразди, дълбоки 25-30 см, които след внасянето на торовете се заорават. Това трябва да се прави само през есента, след прекратяване на вегетацията. В малките дворни и вилни овощни градини торенето с фосфорни и калиеви торове може да става, като през есента или рано напролет със заострен на върха кол се правят по 3-4 дупки на квадратен метър с дълбочина 25-30 см и във всяка от тях се поставят по 5-10 г фосфорен и калиев тор.
При листно подхранване пръскането трябва да се извършва при облачно време или след залез слънце, защото проникването на торовия разтвор през листата изисква капките да се задържат неизсушени поне 1-2 часа.
Вижте още:
Сортове череши
Основни агротехнически мероприятия в овощните насаждения
Съвети относно засаждането на сливите
;void(0);){kind=link}