„В световен мащаб вече има разработени над 400 продукта, резултат от новите геномни техники, които са в пазарна подготовка или вече пуснати на пазара. Тези технологии ни позволяват да създаваме продукти, които са в пряка полза не само за производителите, но и за потребителите.

Те помагат да се повишат антиоксидантните компоненти в различни видове плодове и зеленчуци, например, създадени са домати с характеристики, които имат пряко отражение върху подобряване функцията на сърдечно-съдовата система и те вече се предлагат на пазари извън ЕС“ – коментира доц. д-р Божин Божинов, преподавател в Аграрен университет - Пловдив по време на форум на тема “Дигитализация и предприемачество в земеделието“, провел се в Аграрния университет в Пловдив. 

По думите му новите технологии в генното инженерство се развиват с бързи темпове от 2012 г. насам, като при тях се избягва преноса на ДНК от един вид в друг вид, както е в ГМО-технологиите. 


При новите геномни техники (НГТ) учените работят със собствена ДНК информация на вида, който искат да изменят и внасят промени, близки до тези на класическата селекция.

Така, кръстосвайки различни растения, извличат полезната характеристика от едно растение и я пренасят в друго. Редакциите, направени чрез новите геномни техники са толкова фини и прецизни, че това ги прави много близки до тези, които могат да възникнат по естествен начин. Това позволява тези техники да бъдат прилагани в различни сфери, включително и в медицината, коментира още доц. Божинов.

„Когато говорим за генно инженерство, широката аудитория винаги смята, че има нещо скрито и недоизказано“ – коментира доц. Самир Наимов от катедра "Молекулярна биология“ в ПУ "П. Хилендарски". Причината затова според него се крие в обичайно много оскъдната информация за работата на учените, която стига до широката аудитория. Това пречи на потребителите да виждат пряката и реална полза за себе си от новите геномни технологии – например, че до трапезата им ще стига по-чиста храна, обработвана с по-малко пестициди. 


Европа, респективно и България, се движи с много по-бавни темпове, сравнение с останалата част от света по отношение на прилагането на актуалните технологии в земеделието, затова е необходим широк и прозрачен обществен дебат, и навременна информация за ползите от тях – категорични бяха специалистите.

По време на форума, организиран от Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа към Министерството на земеделието и храните и Аграрен университет – Пловдив, съвместно с АгроХъб.БГ и Европейският цифров иновационен хъб „Тракия“, специалистите откроиха водещите тенденции в развитието на съвременното земеделие.

Новото време което все по-активно налага включването на технологични решения като суперкомпютрите, блокчейн, както и прилагането на актуалните нови геноми техники. Комбинацията от тези технологии може да отговори адекватно и бързо на нарастващите нужди и очаквания на съвременното общество за нови, устойчиви, полезни за здравето продукти, които стигат навреме на пазара – коментираха експертите.

Подкрепете независимата журналистика