Когато температурата е твърде ниска, когато почвата е мокра или кална не бива да се засажда. Ранните засаждания се по-добри, но много рано напролет и твърде късно наесен се прави по изключение.Важен показател за засaждането е температурата да е над нулата, дупките да са изкопани поне месец преди засаждането. Преди засаждането корените на дървчетата се оглеждат: счупените, остърганите,изсъхналите се отстраняват до здрава тъкан.



 



Отрезите на по-дебелите корени се опреснявт и заглаждат с остър нож. Корените трябва да бъдат дълги 30-35 см. Дръвчето се поставя в дупка, така че пръстта де стигне до кореновата шийка, малко по-нагоре от нея е мястото на присаждането. По бързо и по-качествено става засаждането от двама човека: единият поставя дръвчето в подготвената дупка, но така че корените му да стъпват на пръст. Не на тор – нагласява го на необходимата дълбочина с помоща на садилна дъска или обикновена летва, придържа го във вертикално положение и притъпква почвата около корените. Другият хвърля рахкава и влажна почва върху корените, така че пръстта да покрие всички корени и да не останат празинини между тях. Това се постига чрез честото стръскване /придърпване/ на дръвчето.



 



Притъпкването се извършва с гумени ботуши, за да не се нараняват корените и стъблото. Като се има предвид слагането на пръстта, кореновата шийка на дръвчета следва да остане 6-7 см под повърхонстта на почвата. Следв това около дръвчето се прави венец от пръст за задържане на водата при поливане. За едно дръвче се нужни 30-40 л вода веднага след засаждането-дори и когато вали дъжд. За прадпазване на новопосаденото дръвче от изкривявани се забива до него здрав кол, по-висок то върха на дръвчето, се превързва. Някои стопани заковават на кола хоризантална летва, върхо която да кацват птичките и така предпазват младите и все още незакрепнали клони на дървото от счупване.



 



Почвата където се засажда сливата е необходимо да бъде богата на хранителни вещества, пропусклива за водата и проницаема за въздуха. Глинести почви са неподходящи, както и почви с речен пясък и чакъл, но ако все пак се случат такива почви е необходимо да се внесат голямо количество органични вещества /оборска тор, торф и др./ вар, а за глинестите почви-речен нанос.



 



Предпочитаните почви за сливата са песъчливо-глинестите и варовитите влажни почви. Корените й проникват на малка дълбочина и недалеч от короната, бързо поемат влага и бързо я изпускат. Песъчливите, сухи и по-бедни почви не са подходящи за отглеждането на сливата. Предпочитанията й са към по-свежи, умерено влажни почви, с наличието на въздушна влага.



 



Сливата не е култура за полето, най-добре се чувства в полупланинските и балканските местности. Макар и не толкова чувствителна, като прасковата, кайсията и бадема, тя страда доста често от пролетните студове, горещото и дъждовното време също не й понасят. За определяне годността на почвата за овощната градина не бива да се преценява само от горния пласт, понеже е обработван и до голяма степен окултурен. За да се избегнат грешки е необходимо да се копае по-дълбоко, да се проверят следващите пластове земя. Правят се 2-3 изкопа /профила/ на дълбочина до 2 метра, и е необходимо да се изследва почвените слоеве от специалист, да се провери нивото на подпочвените води и ако е необходимо да се направят защитни пояси или дренажни канали.



 



При подготовка на мястото за засаждане най-напред се почиства от стари дървета, дънери, камъни, терасира се, ако е наклонено, отводнява, след което се риголва. Преди риголването градината се наторява с 6-8 кг оборска тор, 70-80 г суперфосфат и 20-25 г калиев сулфат на кв.м. и след това се риголва. Подходящо време за риголване е август и първата половина на септември. Риголване: от единият край на градината се отмерва ивица широка 1 м и дълга колкото е мястото. Ивицата се изкопава на дълбочина 70-80 см, като пръстта се изхвърля на тази страна, на която няма да се копае.



 



След това до нея се отмерва втора ивица със същата дължина и ширина. Горният почвен пласт се хвърля на дъното на първия изкоп. Вторият пласт върху първия и така се прави за всяка следваща ивица, докато се риголва цялото място. Последният изкоп се попълва с изкопаната почва от първия изкоп или се докарва подходяща почва от друго място, а пръстта от първия изкоп се използва за подравняване.



 



Освен риголването, което изисква доста труд и време, някои стопани използват друг начин за засаждане, ако земята преди това е изорана. Изкопават дупки /ями/, като за силно развиващите се видове се правят ями с размери 1,20-1,5 м широки и 0,80 м дълбоки, за слаборастящите – 1-1,20 м широки, 0,80 м дълбоки. Подготовката на мястото-риголването или ямите се извършва поне 1 месец преди засаждането. За пролетното засаждане е необходимо мястото да се приготви още през есента или през зимата, за да може почвата да премръзне и се разложи.