Проектоплановете за пашуване в националните паркове породиха поредната вълна на недоволство сред фермерите. Част от проблемите за различните паркове са идентични, но други са доста специфични. Какви са те за Национален парк „Рила”, ни разказва животновъд Николай Василиев.

Още по темата: Планират се рестрикции за говедата в Централен Балкан

Той е един от 30-те различни организации и частни лица, подали предложение за промени в проектоплана. Неговите мотивирани предложения се простират върху цели 22 страници. Крайният срок за това беше 22 април. След като управата на парка обсъди тези предложения и излезе с краен резултат, животновъдите могат да обжалват в 14-дневен срок. 

Основният проблем е, че за тази година се планира драстично намаление на бройката на животните, които могат да пашуват, като се увеличава площта, отпускана на глава животно, както е в Рила. Предложението е за 25 дка/глава едър рогат добитък спрямо 12 дка/глава преди и 4 дка/глава дребни преживни животни, както досега. 

„Но всяка крава си върви с телето, тъй като 80% от кравите са родили. Тоест една крава с теле ще получава 50 дка пасищна площ, което се равнява на 10 стадиона!”, прави сравнение животновъдът.

Николай Василиев: „През 2008 г. качвахме 7 пъти повече добитък, отколкото позволяват сега. За сметка на това от 2008 г. досега таксите, които плащаме, са неколкократно по-високи. От 75 ст./глава тогава до 25 лв./глава сега.”

Изготвянето на проектоплана за паша се прави въз основата на доклад за състоянието на пасищата. Това трябва да се прави на базата на специален мониторинг за състоянието на пашата, но тъй като към момента липсва методика, по който да се извършва, централна роля играе докладът, изготвен от експерти на парка. 

„Мониторинг означава наблюдение А когато се качиш един път в годината в парка, наблюдение не може да правиш. Експертът от парка казва: „Аз се качих на 15 ноември и видях, че пасището беше преизпасано”. Аз го питам: „Защо не се качи на 1 юли, за да видиш, че тревата беше до коляно на това пасище? Защо не се качиш на следващата година на 1 юни, за да видиш как се е възстановило това пасище”, казва Василиев. 

Едно от недомислията според него е забраната за нощна паша, без да са посочени мотивите и как точно ще се контролира. Той настоява тази забрана да отпадне, защото няма как и защо на едно животно, което живее на пасищата, да му забраниш да пасе нощно време. „Като иска да пасе през нощта, когато е хладно, какъв е проблемът за екологията? И как ще го спра да стане и да пасе нощно време? Намордник ли ще му сложа?”, пита реторично животновъдът. 

Друго предложение на управата на парка е фермери с акт, съставен по надлежния ред, да участват последни в разпределение на пасищата. Няма значение дали този акт е обжалван, дали е платен или не – съставен ли е акт, изхвърчаш от класацията. 

„Никой не помни защо въобще е забранена нощната паша. Това е записано още в Плана за управление през 1992 г., като е преписано от плановете за паша в Народните паркове от едно време. А народните паркове приписваха плановете си за паша от ТКЗС. 

Преди да има ТКЗС, хората са пасели овцете през нощта, за да избегнат лятната жега през деня. Но, когато оставиха на Бай Иван по 10 овчици и нивите станаха общи, той продължава да пасе овцете си в нивите на ТКЗС нощно време. Тогава въведоха тази забрана. 

Но това време отдавна мина и се отнася за земите около нивите и няма нищо общо с националните паркове. Някой отнякъде го е приписал и вече забравят откъде е тръгнало. Ама аз съм един от малкото, които помнят какво са ни разказвали нашите дядовци”, споделя животновъдът от Източните Родопи. 

Николай Василиев: „Има три причини, поради които не искат да има животни в парковете. Първата е да нагласим хора с наши животни, които си плащат 10% от субсидията на когото трябва.” 

Втората причина според него е целта на природозащитници е да вземат субсидии за заселване на националните паркове със зубри, елени, тарпани и други едри тревопасни животни, въпреки че селскостопанските говеда са същите по физиология и характеристика, само че се водят питомни. 

„Има един такъв проект в Източните Родопи за заселване на зубри и тарпани. Няма лошо, нека да има и такива животни. Колкото повече разнообразие, толкова по-добре. Но, за да заселим тези зубри, данъкоплатецът трябва да знае колко струват. Защото за 5 зубри в Източните Родопи първоначалната субсидия за закупуване е около 65 хил. лв. От тези 5 зубри остана само един, защото другите 4 умряха при всичките ветеринарни грижи и подхранвания, които струваха още пари. 

Всичките зубри са от зоологическа градина. В основата на цялото поголовие в Европа стоят 12 зубри. Това е много близко родствено кръстосване. Този вид се е изнежил много и трябват неимоверни грижи, за да се гледа това животно. Това струва много пари. 

Сега в Родопите докараха още 5 зубри по други проекти и станаха общо 19. Но на нашите планини им трябват хиляди животни, за да поддържат тези пасища. Ами че ние няма да чакаме 3 века, за да размножим зубрите, като през това време ще загубим пасищата”, категоричен е Василиев. 

Третата причина са плановете на природозащитници за облагородяване на парковете отново със субсидирани проекти. Според Василиев се говори за няколко стотин милиона лева.

„Идват и правят доклад, че на 15 ноември парковете са като пустиня. Говедата са опасли пасищата, всичко е в тор и т.н. И природозащитниците казват: „Дайте някой милион, за да видите как ще възстановим природата”. Дават им пари, идва юни и викат: „Погледнете, всичко цъфти, направихме чудеса с тези милиони. Вижте как възстановихме природата”. 

С такъв проект за 6 млн. лв. „възстановиха” Спанополските езера. Ами че те нищо не правят, просто изчакват времето да дойде! Но купиха химикалки за 15 000 лв., „образоваха” хората колко са вредни говедата за не знам още колко хиляди. Изхващаха всички инсекти с мухоловки за 200 хил. лв. Почистиха езерата ръчно от изпражненията на животните. И похарчиха 6 млн. лв.”, изчислява Василиев. 

Друг важен момент е, че в природните паркове не е достатъчно само да се стоварят едни животни, а е нужно природосъобразно пашуване. За това  природосъобразно пашуване има ясна дефиниция за подходящия тип животни с подходящите местообитания и минимална човешка намеса. 

Освен това не е без значение дали тревата ще израсне и ще изсъхне самостоятелно или ще бъде опасана от животно. Най-добрият начин за връщане на отделения в атмосферата въглероден диоксид в почвата е чрез паша на животните. Затова тя е важна и в борбата с климатичните изменения.

Животновъдът е категоричен, че ако управата на парк „Рила” не приемат постъпилите предложения за корекция на проектоплана за паша, ще обжалва в съда и е сигурен, че ще спечели, както и предходните няколко дела.