Свободно отглеждане на крави в индивидуални боксове

При свободно отглеждане на крави площта за почивка е значително намалена и е сведена до индивидуален бокс, в който може да почива само едно животно. Тук се оформят три зони - за почивка, за хранене и за разходка или движение. Зоните за хранене и за почивка са разположени една до друга и са поместени в закрит обор или в хале, а зоната за разходка е извън помещението, на открито, с бетониран или асфалтиран под с наклон 3%.

Зоната за почивка е най-същественият момент от този начин на отглеждане на крави. С индивидуалните боксове значително се подобри начинът на свободно отглеждане на кравите. Боксът за почивка побира една крава (легнала или права). Размерите му са такива, че кравата не може да се обръща в него и при това положение фекалиите падат извън бокса и той е винаги чист, а и животните не се замърсяват.

Свободното боксово отглеждане на кравите има следните по-важни предимства:

намалява се покритата площ за едно животно;
животните не се замърсяват;
осигурява се по-голямо спокойствие и защита на животните;
изразходва се с 5% по-малко фураж, отколкото в полуоткритите помещения;
създава се възможност за по-прецизен контрол за състоянието на животното.

Към недостатъците може да се отнесат:

трудното привикване на животните към индивидуалните боксове;
задържането на фекалиите от праговете на боксовете, което налага почистване през един-два дни;
по-честото подновяване на постелята.

Фуражите се залагат с ленти, шнекове и мобилно. При двуредно разположение на яслите най-удобно е шнековото или редлерното подаване на фуражите. В халетата обикновено се зареждат груби и сочни фуражи на воля, а концентрираният фураж се поднася в доилните зали индивидуално в зависимост от млечността на кравите, което се контролира чрез дозаторите.

Доилните зали са прикрепени към халетата и обикновено имат капацитет 200-250 крави. Кравите се придвижват към доилните зали по коридори.

Вижте още: