Хигиенна преценка на концентрираните фуражи

Определянето на цвета на фуража се прави на бяла хартия при разсеяна светлина. При прегледа на комбинираните и брашнените фуражи се определя и тяхната едрина.

Миризмата се определя както на цяло, така и на счупено зърно. За засилване на миризмата зърното се поставя в чаша и се залива с гореща вода 60-70°С, като чашата се покрива със стъкло, оставя се 2-3 min, след това водата се отлива и се определя миризмата на фуража.

За определяне миризмата на комбинираните и брашнените фуражи, на кюспетата и шротовете пробите трябва да не са по-малки от 20 гр. Сипват се в порцеланова чаша, която се покрива със стъкло, поставя се на предварително загрятата до кипване водна баня и се загрява до 5 min.

По органолептични показатели се различават 4 степени на изменение на зърното.

I степен. Зърното има складова миризма. Цветът на външните обвивки на зърното е без изменение. Ендоспермът е с нормален оттенък.
II степен. Зърното има миризма на спарено и на плесени. Външните обвивки на зърната са без блясък, потъмнели.
III степен. Зърното е с миризма на плесени и гнило. Цветът на външните обвивки на зърната е тъмен, ендоспермът е кремав, зародишът е нападнат от плесени.
IV степен. Зърното е с гнилостна миризма. Ендоспермът е кафяв.

При определяне на други примеси към концентрираните фуражи се търсят зърна от други растения, счупени и наядени зърна, смачкани, увредени и сбръчкани зърна, плевелни примеси, вредни примеси, примеси на стъбла, осили и други минерални и метални примеси.

Определянето на прах и други примеси става през сита с диаметър на отворите 2,5x2,5 мм и 1,7x2 мм, когато са продълговати, или 1x1,5 мм, когато са кръгли. Диаметърът на ситата е 20 см.

Определянето и изследването на остатъка в отделните сита става ръчно и се преглежда внимателно върху стъклена поставка на бяла хартия. Прахът се обира внимателно с четчица и се отнася към минералните съставки.

Чуждите примеси се установяват, като се претеглят на везни с точност 0,001 гр. частиците на инертните примеси. Сборът им дава количеството на тези примеси - органични, минерални, метални. Така се определят също плевелите и вредните примеси, а общият брой на тези три категории дава теглото и процента на чуждите примеси.

За установяване на паразити от животински произход пробите трябва да бъдат изследвани още същия ден, за да има реални резултати от изследването. Когато те са взети при ниска температура, оставят се за известно време при подходяща температура, за да се затоплят паразитите - да станат активни и да започнат да се движат.

Приятният естествен, лек специфичен мирис, който се появява в процеса на зреенето вследствие на образуването на различни етерични ароматни вещества, е присъщ на здравите нормални зърна. При продължително съхраняване зърната обикновено губят нормалния си мирис и придобиват дъх на мухъл, когато са нападнати от плесени, дрожди и гнилостни бактерии. Това е характерно за зърната, които се съхраняват в непроветрени складови помещения.

При изследване на концентрирани фуражи за плесени се установява, че засегнатите от фузариум зърна са със сив оттенък, недоразвити, шуплести, леки поради изразходване на част от хранителните им вещества. Зърното може да бъде с червеникав налеп, на петна. В някои случаи има розовооранжеви или жълтеникави налепи като струпеи или малки брадавицовидни образувания с восъчна консистенция. Най-често гъбите са около зародиша, но може да се развиват по браздата на зърното. Понякога зърното има бели, розови, розовобели или малинови, а в някои случаи и черни налепи. Когато зърната имат гъбен налеп, те са сухи, сбръчкани, леки. Това също е признак на фузарийно увреждане.

При развитие на гъби от видовете Пеницилиум и Аспергилус зърната имат зелен, сив или сивосинкав оттенък. Увреденото зърно е с неспецифичен мирис, повишена киселинност и увеличено киселинно число на мазнините. Диастатичната и протеолитичната активност и съдържанието на монозахаридите постепенно нарастват. При силно оплесеняване се намалява съдържанието на въглехидратите, понижава се количеството и качеството на растителния белтък (глутеина), повишава се съдържанието на спиртния и водоразтворимия азот.

При окончателната хигиенна преценка на зърнените фуражи (ечемик, овес, пшеница, ръж, царевица и др.) се вземат под внимание резултатите от органолептичната преценка, митологичната находка и степента на токсичност, а също и влагата в партидата, киселинността и загнивните процеси и др.

Зърнен фураж, овлажнен след прибирането и съхранението, при който е настъпило самозагряване с миризма на мицел, има нормален цвят на обвивката, дава отрицателна проба за биотоксичност, се допуска за храна.

Зърнен фураж с органолептични показатели както по-горе описаните, но оказал се при биологичното изпитване слабо токсичен и поразен от токсични видове от родовете Аспергилус, Пеницилиум, Мукор, Ризопус, може да се допусне само като условно годен и може да се дава на телетата в размер до 30% от дневната им дажба концентриран фураж. Ако бъде обезвреден, при термична обработка такъв фураж може да се използува без ограничение, с изключение при подрастващите малки пилета.

Зърнен фураж, който при изпитването на дермопробата на заек дава положителна реакция за токсичност, поразен е от токсични вариетети на гъби от родовете Аспергилус, Мукор, Ризоиус, но има нормални органолептични показатели, може да се даде за храна в размер до 50 % от дневната дажба концентриран фураж след предварително термично обезвреждане.

Не се допускат за храна на животни зърнени фуражи, показали при биологично изпитване силно положителна или положителна реакция за токсичност и са поразени от токсични видове Фузариум, Дендрохиум и др.

Царевица, поразена от фузариуми, образуващи естрогенно действащи вещества, може да се включи в дажбата до 35%. Ако настъпи заболяване, царевицата трябва да бъде намалена под този процент и тогава леко протичащите случаи на заболяване са без особено значение. Трябва да се има предвид, че при използуването на поразената от фузариуми царевица винаги съществува опасност от намаление на прираста на телетата.

Преценката на комбинираните фуражни смески, поразени от плесени, е твърде затруднено. Трябва да се имат предвид:

наличността на спори и хифи на патогенни и образуващи токсини гъби;
количеството на разсеяните в смеските спори на гъбни видове, предизвикващи заболявания по животните;
токсичността на фуражната проба, установена на заек, или при захранване на чувствителни опитни животни;
процентът на влагата в дадена партида, продължителността и условията, при които е била съхранявана партидата.

Не се допускат за храна на малки телета смески, съдържащи спори на аспергилус флавус, аспергилус фумигатус, аспергилус нигер, фузариум споротрихиела, фузариум латерикум и стахиботрис алтернанс.

Фуражи, които подлежат унищожаване или които се изпращат за технически цели в резултат на органолептично изследване, не се подлагат на микотоксикологични изследвания.

В случаите, когато се разрешава даден фураж за хранене на животни като условно годен, това трябва да става под непосредствения контрол на ветеринарен лекар и зоотехник. При поява на първите признаци или при съмнение за микотоксикоза да се спре даването на условно годния фураж и да се направят нови изследвания.

Фуражите с увреждане от гъби не се препоръчва да се задържат продължително време в комплексите, особено ако влагата им е над 14%, при което може да се намножат допълнително плесени.

Вижте още: