Наличието на зелени фуражи през лятото е един от факторите за подобряването на храненето на кравите и за увеличаване на продуктивността им. Това позволява да се намали значително количеството на концентрирания фураж в дажбата на кравите, с което се снижава себестойността на кравето мляко и на прираста на животните. През летния период се прилагат две системи за използване на зелените фуражи и за отглеждане на крави - лятно оборно (яслово) и лятно пасищно.
Установено е, че при ясловото хранене зелените фуражи чрез окосяване се използват по-пълно и от 1 декар може да се получи по-голямо количество продукция. Най-благоприятният момент за окосяване е, когато зелената трева има най-висока хранителна стойност, добивът от декар е най-висок и атмосферните условия са благоприятни. Храненето на ясла позволява да се контролират изразходваните фуражи, животните страдат по-малко от летните горещини и от насекомите и не изразходват енергия за предвижване, с което се прави икономия на хранителни вещества. За да се осигури ритмично снабдяване с разнообразни зелени фуражи през летния период, необходимо е да се разработи подходяща система на зелен конвейер, при която се използват различни култури с различен срок на засяване и на прибиране.
При неблагоприятни атмосферни условия - в дъждовно време поради затруднения в косенето и в транспортирането на зелената маса, на животните се дават силаж и други тревни фуражи, за да не се намали продуктивността им.
При храненето на кравите количеството на зелените и на сочните фуражи в дажбите обикновено е почти еднакво, а концентрираните се дават в зависимост от живата маса и от млечната продуктивност.
На крава с 500 кг маса и с 15 кг дневна млечност с 4% масленост дневната дажба може да се състои от 30 кг зелена люцерна, 14 кг царевичен силаж, 1 кг меласа, 2,5 кг ечемична или царевична ярма с кочаните, 100 гр. дикалциев фосфат и 100 гр. готварска сол.
Вместо царевичен силаж може да се даде 3-4 кг ечемична или пшенична слама, като се увеличи количеството на царевичната ярма до 3,5 кг и на зелената люцерна до 35-40 кг.
Лятното оборно отглеждане на кравите и на младите говеда може да се организира в летни лагери близо до зелените площи, като се използват леки навеси, приспособени за вързано или за групово отглеждане.
Пасищното отглеждане се отразява много благоприятно върху обмяната на веществата, продуктивността и заплождането на кравите и върху жизнеспособността на приплодите. Движението на животните на открито под прякото действие на слънчевите лъчи спомага за синтезирането на витамин D в организма, вследствие на което укрепва костната им система и се повишава устойчивостта към заболявания. Развива се по-добре дихателната система, засилва се кръвообращението, кожата става по-плътна и здрава, копитата по-здрави и устойчиви.
При отглеждане на по-малък брой животни, при липса на механизация и при високопродуктивни пасища пасищното отглеждане на кравите е за предпочитане пред лятното оборно (яслово).
Най-правилно е пасищата да се използват парцелно чрез електро-пастири. Определеното за използване пасище се разделя на ивици (парцели). След изпасване на тревата от един парцел животните се преместват на друг. Правилно с сутрин, когато животните са гладни, да се пускат най-напред в изпасения парцел и след това в неизпасения, за да не се тъпче и похабява тревата.
При използване на парцели със зелена царевица, суданка, фуражно зеле и други култури ивиците за паша трябва да са по-тесни - 1-2 метра.
След изпасване парцелите се наторяват с изкуствени или с естествени торове, напояват се и се забранява използването им за паша. За да не се замърсяват и затлачват пасищата, между парцелите се оставят прокари, по който се предвижват животите до съответните парцели.
При пасищното отглеждане на кравите трябва да се избягват дългите преходи, които се отразяват неблагоприятно върху млечността. Кравите трябва да изминават на ден не повече от 6-8 км при бавен спокоен ход. Препоръчва се нощна паша през горещите месеци.
При липса на достатъчна паша кравите и младите говеда трябва да се подхранват допълнително със зелена трева, със силаж или с концентриран фураж.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Фактори, влияещи на маслеността и на белтъчините в млякото
Шароле - една от най-разпространените месодайни породи говеда в Европа
Шортхорн - порода с добри месни качества
;void(0);){kind=link}