Добре е да се знае, че и най-правилно създаденото пасище с отличен тревостой при неправилен режим на експлоатацията му може за кратко време да бъде унищожено, и обратно - пасища с по-лош видов състав и незадоволителна продукция (такива са най-често естествените пасища) при правилна технология на използването им, съчетана с прилагане на подходящи мероприятия (торене, подсяване, поливане, валиране и др.) може да се превърнат във високопродуктивни тревостои.
През пролетта, когато тревата е сочна и нараства интензивно, животните при свободната паша приемат големи количества зелена трева. Често явление през тези месеци са стомашно-чревните разстройства, в резултат на които оползотворяването на зеления фураж не е задоволително. През лятото, когато нарастването на тревите по комплекс причини намалява, животните нямат какво да пасат и те трябва да се подхранват с фуражи, произведени на обработвани земи. Така се стесняват възможностите за производство на обемисти фуражи (сено, сенаж, силаж и др.) за нуждите на животните през зимата.
Досегашната практика показва, че най-подходяща е двудневната паша на животните в един парцел. Тогава натоварването може да достигне 3-5 т жива маса на декар, или 6-10 условни глави (една условна глава или условна животинска единица се равнява на 500 кг жива маса с дневна нужда от зелена трева 60 кг). При тази система оползотворяването на тревата достига 75-80%.
При определяне на броя на парцелите се взимат под внимание средната продължителност на периода на подрастванена тревите между пасищните цикли, предвидената (планираната) продължителност на паша на животните в парцела (в дни) и броят на групите, които пасат в пасището.
Големината на парцелите зависи от продуктивността на пасището и от броя на животните, които го използват, или по-точно от дневната им нужда от трева. Следователно тя е динамичен елемент и при равни други условия (брой животни, дневна потребност от паша и продължителност на престоя в парцела) трябва да варира през отделните сезони и различните години. Въвеждането на електропастири направи възможно регулирането на размера на парцелите, както налагат нуждите през различните цикли и отделните години. Електроиастирите са сигурно средство за ограждане не само на парцелите, но и на периферните страни на пасището, ако няма в близост пътни комуникации с голямо движение, оврази, съседни полета с интензивни култури и др.
Във ферма с интензивна тревна фуражна база голямо значение придобиват дажбената паша и пашата на ивици. Принципът на дажбената паша се състои в това, че с помощта на електроиастирен шнур се отмерва такава площ от пасището, чийто моментен запас от трева може да задоволи дневната или полудневната нужда от тревна биомаса на животните. Сухото вещество и необходимите въглехидрати се добавят чрез рационално подхранване.
Загубите на зелена маса при тази система са незначителни - средно 10-15%. Затова след установяване на фактическата продуктивност площта трябва да се завиши с посочените проценти така, че животните реално да получават необходимото им количество зелена трева.
Дажбената паша е най-рационалната система за използване на продуктивните пасища. С приложението й животните получават редовно свежа зелена трева, в резултат на което продуктивността им е изравнена през целия пасищен период.
За правилната експлоатация на пасищата освен броят голямо значение имат формата и разположението на парцелите в пасищния участък. Отделните парцели може да са с различна големина, но те трябва да осигуряват еднакво количество тревна биомаса. Формата им трябва да е правоъгълна, по възможност близка до квадратната. Това се налага от чисто икономически съображения. При ограждане например на парцел от 10 декара с размери 100х100 м общата дължина на оградата ще бъде 850 м.
Важно значение има разположението на клетките (парцелите), особено при планински условия с пресечен терен. При такива случаи дългата страна на клетките се разполага по хоризонталите, защото интензивното движение на животните по наклона по-силно уврежда пасищния чим.
При пасищно отглеждане на животни фермерът добре трябва да знае какво означава общата и фактическата продуктивност на пасището.
Общата продуктивност показва наличното количество трева, която животните биха приели при 100% оползотворяване на тревостоя. Определя се чрез окосяване на тревата от площадки с размери 1х2,5 м, или 5 м за всеки декар. Полученото количество зелена трева се умножава по 200, за да се установи реалният (моментният) добив на зелена маса от декар.
За практиката обаче представлява интерес онази част от общата продуктивност, която животните действително приемат (изяждат). Това е т.нар. фактическа продуктивност. Тя представлява разликата между общата продуктивност и количеството на неизпасаната трева в килограми от декар, непосредствено след приключване на пашата. Количеството на неизпасаната трева се определя от площадки, както при установяване на общата продуктивност.
Ако средната маса на остатъците след паша от 5 м2 е 1,15 кг, количеството им на 1 декар ще бъде 1,15:5*1000=230. При обща продуктивност примерно 1000 кг от декар фактическата продуктивност ще бъде 1000-230=770.
Изясняването на фактическата продуктивност има голямо значение във връзка с правилното определяне на натовареността на пасищата. За тази цел всички видове и възрастови категории животни се приравняват към една условна животинска единица (крава с жива маса 500 кг и дневна нужда от зелена маса 60 кг).
Натовареността на пасището зависи от фактическата му продуктивност, от продължителността на пасищния период в дни и от дневната дажба на цялата група животни и се определя по формулата
Например, ако фактическата продуктивност на дадено пасище за целия вегетационен период е 2100 кг зелена маса и пасищният период е 160 дни, възможната му натовареност ще бъде 2100:(160*60)=0,218=0,22 условни глави на декар.
От казаното се налага да се направи важният извод, че фермерът, който е решил да отглежда пасищно животни, трябва да разполага с достатъчно голяма територия от продуктивни пасища.
Поддържането на пасищата в състояние на висока продуктивност освен от други технологични фактори зависи и от възможността за сенокосното им използване. Периодичното им сенокосно използване се отразява крайно благоприятно върху укрепването в тревостоя на ценните в стопанско отношение треви. То се налага и от обстоятелството, че част от тревостоя напролет не може да се оползотвори пасищно, тъй като тогава тревите растат активно и запасът от тревна биомаса е много голям. Окосената трева през пролетта, в зависимост от времето, се консервира във вид на сено, сенаж или силаж и се дава на животните в края на пасищния период или през лятото (когато настъпва характерната биологична депресия на тревите), евентуално през зимата. През всяка следваща година се оставя различен участък от пасищата за сенокосно използване.
Освен другите технически съоръжения фермерът трябва в пасищата да осигури (ако няма други възможности) заслон за почивка па животните през периодите, когато не пасат, и достъп на водопоен източник. Ако няма друга възможност, трябва да се постави цистерна или по-малък резервоар с автоматични поилки. Не бива де се подценява нуждата от стабилно монтирани колове-чесала, както и от каменна сол. В постоянните пасища трябва да се осигурят и необходимите количества слама и подходящи въглехидратни храни за периодите, когато тревата е много сочна и богата с белтъчини. Това е наложително през пролетта.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Джерсей - най-дребната порода крави за мляко
Пригорвяне на сенаж от люцерна
Как работят петте сетива на кравите?
;void(0);){kind=link}