Културният пащърнак (Pastinaca sativa L.) произхожда от дивия, който е разпространен в цяла Европа и в Азия. У нас расте като плевел край реките и напоителните канали. Като културно растение пащърнакът се отглежда подобно на морковите. Кореноплодите, които са богати с ароматни вещества, се използват за подправка на месни, рибни и зеленчукови консерви, на супи, ястия и предястия. Химичните анализи на пащърнак показват, че по съдържание на хранителни вещества той не отстъпва на останалите кореноплодни зеленчуци.
Пащърнакът е двугодишно растение. През първата година образува листна розетка и кореноплод, а през втората - цветоносно стъбло, цветове и семена. Кореноплодът има вретеновидна, конична, плоско кръгла или кръгла форма. Семената са сплеснати, овално кръгли, сламеножълти до кафяви. Теглото на 1000 семена е 3.8-5 г, а в 1 кг се съдържат 250 000 семена. Кълняемостта им се запазва до 2 години, но за редовното поникване на семената добре е да са от предната година. По-стари ли са, кълняемостта им намалява значително.
Семената на пащърнака поникват за около 16-20 дни, а при засушаване - до 40 дни. Кълновете им са слаби и при недостиг на влага в горните почвени слоеве загиват бързо. Няма да сгрешите, ако засеете и бързоникнещи семена като от репички например, които ще очертаят редовете и това ще ви улесни в борбата с плевелите в междуредието. След като образуват 3-4 листа, растенията имат по-малко изисквания към влажността на почвата, но качествени кореноплоди се получават при оптимална влажност през целия вегетационен период. Сеитбената норма, схемата на сеитба и начинът на отглеждане на пащърнака са като при моркова.
Пащърнакът е студоустойчиво растение. Той зимува на открито без повреди. Към светлината има същите изисквания, както морковът. Особено чувствителни на засенчване са младите растения, което се получава при гъсти посеви. Оптималната температура за повикване на семената е 16-18°С, въпреки че те поникват и при 4-5°С. Младите растения издържат -8, -10°С, а възрастните - до -20, -25°С.
За семепроизводство кореноплодите се засаждат преди зимата. В предзимни производствени посеви обаче трябва да се засяват късни сортове пащърнак, с по-дълъг вегетационен период, защото растенията от ранните сортове образуват преждевременно цветоносно стъбло.
Изискванията на растенията към почвата и нейната обработка и запасеност с хранителни вещества са подобни На изискванията на морковите. Пащърнакът е кръстосаноопрашващо се растение и както между сортовете, така и с дивия пащърнак трябва да се осигурява пространствена изолация от 2 км.
В сеитбообращенията се отглежда пащърнак заедно с морковите при същата агротехника като тях. В горещите обедни часове, както и рано сутрин при роса и в дъждовно време листата на пащърнака отделят фурокумаринова киселина, която, попаднала по тялото, причинява изгаряния. Поради това в посевите на пащърнака не се влиза през това време.
Кореноплодите се прибират през есента по същия начин както кореноплодите на морковите. Те зимуват и на открито, но при влажно и студено време се затруднява изваждането им през зимата и през пролетта. Затова пащърнакът, предназначен за производствени цели, се изважда късно през есента и се съхранява както морковите. Добивите се колебаят в доста широки граници от 2000 до 4000 кг от декар в зависимост от сорта, грижите по отглеждането на пащърнак и метеорологичните условия по време на вегетацията.
Пащърнакът за семепроизводство се засява в края на май и началото на юни - в зависимост от вегетационния период на сорта. През първата година грижите за семепроизводствените посеви са както при обикновените посеви. Кореноплодите се изваждат през октомври, подбират се типичните за сорта и се засаждат редово На разстояние 60x50 см в бразди с дълбочина 40 см. Кореноплодите се засаждат в дъното на браздата и почвата около тях се притъпква добре, с което се улеснява вкореняването. На следващата пролет едновременно с обработката на почвата растенията се загърлят, с което се укрепва устойчивостта им на вятър. Останалите грижи за растенията през втората година са както при морковите и магданоза. От декар се получават над 150 кг семена, но средните добиви са 60-70 кг.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Технология за отглеждане на тикви
Рокамбол - Allium scorodoprasum L.
;void(0);){kind=link}