Вджуджаващата главня по пшеницата се среща по-рядко от твърдата, главно в по-високите и хладни райони.
Какви са симптомите на вджуджаващата главня по пшеницата?
Болните растения братят силно, като образуват до 15-20 и повече братя. Заразените растения имат силно скъсени стъбла, поради което остават по-ниски от 2 до 4 пъти в сравнение със здравите. Класовете на някои от братята излизат само на половина от влагалището на последния лист, а на други не се показват. Те са по-плътни, леко скъсени и с разперени плеви. В класчетата се съдържат по-голям брой зърна - от 4 до 7, вместо по 3-5, както е в здравите растения. Зърната са по-дребни, почти сферични, без характерната бразда и със зеленокафяв цвят на обвивката. Те са изпълнени с телиоспори, които при разтрошаване се разпадат на дребни агрегати.
Кой е причинителят на вджуджаващата главня по пшеницата?
Причинител на вджуджаващата главня по пшеницата е Tilletia controversa Kühn от клас Basidiomycetes, подклас Teliobasidiomycetidae, разред Ustilaginales. Телиоспорите имат сферична форма, ясно изразено мрежовидно удебеление на обвивката. Отвън са покрити със слузеста желатиноподобна материя. В почвата телиоспорите запазват жизнеността в продължение на 4-5 години, през което време са постоянен източник на първична зараза. Те кълнят при температура от 0-7°С, почвена влажност от 40 до 60% и при свободен достъп на въздух и светлина. При естествени условия покълнват и заразяват телиоспорите, които се намират на повърхността на почвата. Масови инфекции се получават при чести, но не обилни валежи и температури около 5°С.
Цикълът на развитие на гъбата Т. contraversa е сходен с този на Т. foetida и Т. caries. При наличие на благоприятни условия, телиоспорите покълнват с едноклетъчен базидий, на който се формират различнополово потентирани базидиоспори. След копулиране се образува дикариотен, паразитен мицел. Характерно за вджуджаващата главня по пшеницата е, че може да заразява растенията от поникване до фаза братене.
Гъбата Т. contraversa се разпада на няколко специализирани форми: f. sp. tritici - по пшеницата и ечемика; f. sp. secalis - по ръжта и f. sp. agropyri - по видовете от род Agropiron и други житни треви. Към отделните форми са установени различни по вирулентност раси.
