Праховитата главня по пшеницата с различна интензивност се среща навсякъде. В недалечното минало тя е имала широко разпространение у нас. Напоследък праховитата главня по пшеницата се явява по-рядко, главно поради отглеждане в производството на устойчиви сортове пшеница и третиране на семената със системни фунгициди.
Кои са симптомите на праховитата главня по пшеницата?
Главнивите растения много добре личат във фаза изкласяване, когато от влагалището на най-горния лист се показва изцяло разрушен и превърнат в черна главнива маса клас. От всички съставни части на класа (зърна, плеви и осили) остава единствено неговата ос. Отначало класът е покрит от много тънка сребриста и прозрачна ципа. По-късно тя се разкъсва, телиоспорите се разпрашават и разнасят от вятъра. Върху растението остава да стърчи оголеното вретено на класа. В отделни случаи се напада само долната част на класа, като връхната остава здрава. Спорадично болестта може да се прояви по листата или стъблата в горната им част и тогава тя прилича на стъблената главня.
Кой е причинителят на праховитата главня по пшеницата?
Причинитл на праховитата главня по пшеницата е Ustilago tritici (Pers) Jens от клас Basidiomycetes, подклас Teliobasidiomycetidae, разред Ustilaginales. Тя има две специализирани форми: f. sp. aestivi - по меката пшеница и ръжта и f. sp. duri - по твърдата пшеница. От своя страна и двете специализирани форми се разпадат на многобройни раси (в България са установени 7). Телиоспорите на U. tritici са дребни, сферични или леко продълговати, едноклетъчни, светлокафяви и с дребни шипчета по обвивката. Откриването и разнасянето на телиоспорите става по време на изкласяването и цъфтенето на пшеницата. Те попадат върху близалцето на цвета и покълнват с четирикклетъчен базидий, без да образуват базидиоспори. Самите клетки на базидия са полово различно потентирани. Те се сливат в две и образуват дикариотни хифи, които се разрастват и достигат до завръза, като проникват в щитчето и зародиша на оформящото се зърно. Това не пречи на нормалното нарастване и наливане на зърното. По време на неговото узряване стените на хифите се удебеляват и те преминават в състояние на покой. Те са устойчиви на неблагоприятни условия и остават жизнеспособни повече от три години. Ако такова зърно се засее, едновременно с покълнването на зародиша се възбужда и активизира патогенът. Хифите се разпространяват дифузно в младото растение. Когато се образува класът, мицелът се разраства обилно в него, като го разрушава и превръща в главнива маса.
Развитието на праховитата главня по пшеницата се благоприятства от умерена температура (16-22°С), ветрове и чести превалявания по време на цъфтежа.
