Семената на нахута (Cicer arietinum) се използват за ядене в зелено и зряло състояние. Те съдържат белтъчини приблизително колкото фасула, но са по-богати на аминокиселини, мазнини, витамини А и В1 и минерални вещества. Узрелите семена се пекат или се приготвят супи и каши. Семената на нахута се използват като заместители на кафето, а брашното от нахута е главна съставка на много сладкиши. Прибавено в количество 10-20%, то повишава вкусовите качества на пшеничния хляб.
По вкусови качества и варимост семената на нахута отстъпват на фасула. За храна на хората са по-добри неоцветените семена. Сортовете с тъмнооцветени семена са по-устойчиви на болести, съдържат повече протеин, но служат главно за фураж. Особено подходящ е за млади, подрастващи животни. Зелената маса от нахута е неподходящ фураж, защото съдържа някои органични киселини.
Нахутът представлява интерес и поради някои ценни биологични качества - висока сухоустойчивост, жароустойчивост и кратък вегетационен период.
БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
Изисквания към топлина и светлина
Нахутът е растение с много висок диапазон в отношението си към топлината ,понася както високите, така и ниските температури. Минималната за поникването е 2-5˚С, а оптималната 20-25˚С. Под 5˚С поникването продължава 20-25 дни, а при 6-8˚С - 9-10 дни. Пониците му устояват на краткотрайно застудяване до -80, -40˚С и поради това е разпространен до 530 с.ш. По-късно изискванията към топлината постепенно се увеличават Най-подходящи температури за разклоняване на стъблото са 18˚С през деня и 14˚С през нощта, а за цъфтежа 20-23˚С. По-големи изисквания към топлината има по време на цъфтежа и узряването.
Температурната сума за вегетационния период е 1600-2100˚С. Към светлината е взискателен, но понася частично засенчване. Той е растение на късия ден.
Изисквания към влагата
Нахутът заема първо място по сухоустойчивост между зърнените бобове култури. Той понася много добре почвената и въздушната суша и затова с успех се отглежда нахут в най-засушливите райони. Голямата му сухоустойчивост се дължи на ксерофитния му строеж - силно окосмяване на стъблото и листата и икономично изразходване на водата. Има способност да възстановява растежа си след засушаване. При голяма въздушна влажност нахутът се напада от чернилка и по-трудно се опрашва.
Изисквания към почва
За да развие висока продуктивност нахутът се нуждае от плодородни почви, на които симбиотичната дейност осигурява необходимия азот, а останалите макро- и микроелементи постъпват в достатъчно количество през целия вегетационен период. За разлика от другите бобови култури, нахутът може да се отглежда и на по-леки и бедни, с нарушен воден режим почви, но добивите са по-ниски. Това се обяснява със способността на кореновата система да използва труднодостъпните хранителни вещества и вода. Устойчив е на засолени почви. Не понася висока киселинност.
При поникването нахутът не изнася котиледоните над почвата. През първите 15-20 дни след поникването или до началото на разклоняването нахутът расте бавно. След това настъпва период на усилен растеж, който продължава до масовия цъфтеж. Цъфтежът започва 40-45 дни след поникването. Нахутът е самоопрашващо се растение. Узряването, както и цъфтежа протичат за кратък период.
ОСОБЕНОСТИ В РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО
Фенологичните фази, при които преминава онтогенетичното развитие на нахута, са същите, както при другите бобови култури. През първите 15-20 дни след поникването или до началото на разклоняването нахутът расте бавно. След това настъпва период на усилен растеж, който продължава до масовия цъфтеж. Цъфтежът започва 40-45 дни след поникването. Нахутът е самоопрашващо се растение. Узряването, както и цъфтежа протичат за кратък период.
Вегетационният период на ранните сортове е 90-110 дни, на средно ранните 120-150 дни и на късните от 150 до 22 дни.
Поникването става за 10-15 дни. През първите 2-3 седмици, докато се развият грудките на корените, надземната маса бавно се увеличава. Следващите 3-4 седмици нарастването се ускорява и в края на този период се оформят бутоните и започва цъфтежът, който за разлика от другите бобови растения е по-кратък средно 15-20 дни. Цветовете се отварят, след като е станало самоопрашването и самооплождането. На следващия ден всички листенца завяхват, а цветът увисва надолу. Топлото и сухо време благоприятства опрашването и оплождането, а дъждовното и влажно време предизвиква безплодие. Нарастването на бобовете и формирането на семената протича за кратко време. Растенията в посева узряват едновременно.
АГРОТЕХНИКА
Място в сеитбообръщението
В полското сеитбообращение нахутът се редува със зимните житни култури, но успешно може да се комбинира и с други култури. Добри предшественици за него са и окопните култури - царевица картофи, памук. Той е отличен предшественик, защото освобождава рано площта за следващата култура. С остатъците от реколтата се разпространяват някои опасни за него болести, затова не бива да се засява като повторка и монокултура
Обработка на почвата за отглеждане на нахут
Досега у нас отглежда се нахут като пролетна култура. Подготовката на почвата започва след прибиране на пшеницата и се извършва по същия начин както при останалите пролетни култури
Торене на нахут
Съдържанието на отделните микроелементи в зърното и останалата маса е близко до това на граха. По отношение на изискванията към хранителните вещества нахутът не се различава от другите бобови. За 100 kg добив семена използва 5,3 kg N, 1,8 kg P2O5, 7,5 kg K2O и 3,4 kg CaO. Изискванията при определяне на торовата норма за отделните елементи са същите, както при останалите бобови култури. Понеже нахутът се засява на почви с по-ниско естествено плодородие, комбинирането с трите елемента е задължително в количества: азот и калий 4-5 kg/dka и фосфор 5-8 kg/dka. Торенето на нахута с органични торове е високоефективно, понеже не потиска развитието на грудкувите бактерии, осигурява постъпление на хранителни вещества през целия период на вегетация и подобрява физичните свойства на почвата.
Сеитба на нахут
В зависимост от условията на района и задачите на производството се избира най-подходящият сорт нахут.
Семената на нахута губят бързо кълняемостта си и затова трябва да са от предшествуващата реколта, с висока кълняемост и чисти от болести.
Сеитбата на нахута започва в първите дни на пролетта, щом е възможно да се работи на полето. Ако нахутът се засява на по-леки почви и семената са третирани срещу гъбни болести, бавното поникване не е опасно. По-голям е рискът от закъснялата сеитба, понеже в сухи райони цъфтежът съвпада с лятното засушаване. Сеитбената норма се определя на базата на 35-40 кълняеми семена на 1m2. За дребносеменните сортове посевната норма е 6-10 kg/dka, а за едросеменните 10-14 kg/dka.
Нахутът се засява при междуредие 45-50 cm. Когато се използват хербициди и почвата е структурна и влагозапасена, нахутът може да се засява при междуредие 12-15 cm.
Дълбочината на сеитбата е както при граха - от 5-7 до 10 cm според влажността и физическите свойства на почвата и срока на засяване. По-дълбока от 5-6 cm сеитба рядко се налага, тъй като рано напролет влагата е достатъчна. Нахутът може да се засява в смес с други култури. Като подкултура той се отглежда съвместно с царевица, а като покровна култура - с люцерна. В смесените посеви нахутът се засява с намалена посевна норма. При изсъхнала почва е нужно да се валира с членест валяк.
Грижи за посева
След ранна сеитба на нахуд рядко се случва да се образува почвена кора. Основната грижа е борбата с плевелите. Нахутът е устойчив на всички хербициди, които се използват при фасула и може да се отглежда без окопаване.
Нахутът няма много неприятели и рядко се налага да се води борба срещу миниращата мушица. Между познатите болести големи вреди нанася чернилката - Ascohyta rabiei. Тя се разпространява много бързо и може да унищожи целия посев. Наблюдения за чернилката трябва да се водят непрекъснато, особено ако паднат дъждове по време на цъфтежа. Освен с познатите средства (избор на устойчив сорт и обеззаразяване на семената), борба с чернилката успешно се води и през вегетацията. Още щом се забележат единични нападнати растения, посевът се третира с 2% бордолезов разтвор. Ако условията за развитие на чернилка са много благоприятни, болестта може отново да се разнесе и третирането трябва да се повтори.
Прибиране
Чистите от плевели посеви се прибират еднофазно с комбайн, когато плодовете са пожълтели, но още здраво се държат за стъблата. Понеже бобовете узряват почти едновременно и не се разпукват, при своевременна жътва реколтата се прибира без загуби. Ако се закъснее, дръжките на бобовете изсъхват и лесно се късат. Двуфазно прибиране се налага, когато посевите са заплевелени и се затруднява работата на комбайна. Семената се почистват, изсушават и съхраняват при 14% влажност.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Отглеждане на люцерна - изисквания
Слънчоглед - особености в агротехниката на слънчогледа
Отглеждане на царевица - технология
;void(0);){kind=link}