Болестта мораво рогче по ръжта и другите житни растения е широко разпространена в районите с по-влажен климат.
Патогенът се развива по над 170 вида културни и диви видове житни растения. У нас най-често се среща по ръжта и много рядко по пшеницата и ечемика. От житните тревни най-масово се нападат райграсът, ежовата главица, безосилестата овсига и по-слабо лисичата опашка, обикновената метлица и др. Освен че намалява добивът, моравото рогче е опасно за хората и за животните, тъй като склероциите съдържат някои опасни за здравето алкалоиди, като ергометрин, ерготамин и др., които предизвикват заболяване, наречено ерготизъм.
Кои са симптомите на болестта мораво рогче по ръжта и другите житни растения?
Болестта мораво рогче по ръжта и другите житни растения се проявява по време на фазата цъфтеж и след това до узряване на житните растения. При по-внимателно преглеждане на растенията по време на цъфтенето им се забелязва, че от някои цветчета се отделя жълтеникава течност в продължение на няколко дни. По-късно в тях, вместо нормални зърна се образуват по-едри роговидни склероции. Отначало те са меки и по-светло оцветени, а след това стават твърди, често надлъжно напукани, роговидно извити, тъмновиолетови отвън и бледожълти отвътре. По фуражните треви те са с по-малки размери и маса, отколкото при ръжта. Склероциите са по-едри от нормалните зърна, понякога достигат до 4 cm дължина и затова стърчат извън плевите на класа.
Кой е причинителят на болестта мораво рогче по ръжта и другите житни растения?
Причинител на болестта мораво рогче е Claviceps purpurea (Fries) Tulasne от клас Ascomycetes, разред Clavicipitales. Конидийният стадий на гъбата е известен под името Sphacelia segetum Lev.
По време на прибирането на зърното склероциите попадат върху почвената повърхност или се смесват със здравите зърна, с които при сеитбата отново попадат в почвата. След като презимуват на открито, при влажни и хладни условия (температура над 10°С и влажност 80-90%), склероциите покълнват като всеки дава от 5 до 30 кълна, достигащи на дължина до 2-З см. На върха всеки кълн завършва с топчеста строма с размери до 2-3 мм в диаметър. Тя има червеникав цвят и финограпава повърхност. В периферията на стромата са подредени в един ред многобройни луковицоподобни перитеции, потопени в нея с отвори насочени навън. Във всеки перитеций се формират многобройни, бухалковидни асци, а в тях по 8 игловидни до тънко нишковидни, безцветни, едноклетъчни аскоспори.
При узряването, което съвпада с цъфтенето на ръжта и другите житни растения, аскоспорите се изстрелват, подемат се от въздушните течения и пападат върху близалцата на цветчетата. Тук те покълват, хифите проникват през рилцата в завръзите и ги унищожават. След това мицелът се разраства силно и образува конидиална строма. От нея излизат многобройни, къси, безцветни конидионосци, върху които се формират топчести до леко удължени, безцветни, едноклетъчни конидии, плуващи в лепкава течност, отделяна от стромата - наречена „медена роса". Последната привлича някои насекоми и по този начин те разнасят конидиите от цвят на цвят. По-късно се формират склероциите на гъбата.
Установено е, че причинителят на болестта морово рогче се състои от няколко специализирани форми, най-разпространената от които е sp. secalina. Тя напада ръжта, пшеницата, ечемика и някои житни треви.
Чувствителни към болестта са видовете и сортовете житни растения, които имат по-продължителен период на цъфтене и цъфтят с по-отворени цветчета.
Борба с болестта мораво рогче по ръжта и другите житни растения
За сеитба следва да се осигури чисто от склероции семе. Когато в наличните семена има склероции, те се очистват преди сеитбата със семечистачни или зърносортировъчни машини. Препоръчва се също и потапяне на семето в 30% разтвор от калиев хлорид или 20% натриев хлорид, след което то се пресушава и засява. В райони, където има условия за развитието на моравото рогче, следва да се избират видове и сортове житни култури с по-кратък период на цъфтене и такива, които цъфтят със затворени цветчета. Ефикасно срещу мораво рогче е 2-3 годишно сеитбообращение с култури - негостоприемници на гъбата и спазване на пространствена изолация от миналогодишни посеви. Дълбоката оран (над 10 cm) осигурява заораване на склероциите в почвата и по този начин ги отстранява като източник на зараза.
