Основната обработка на почвата започва с по-плитка оран (на 12-15см), с което се заравят остатъците на предшествуващата култура и при достатъчна влажност на почвата се провокира поникването на част от плевелните семена. Такава предварителна оран е наложителна и при разораване на стара люцерна, с което се цели корените да се изкарат на повърхността за изсушаване. Със следващата дълбока оран (2-4 седмици след първата) на 25-30 см се унищожават поникналите плевели и се заорават на по-голяма дълбочина повърхностно разположените плевелни семена.
Много полезно за борбата с плевели е периодичното (през 3-4 години) продълбочаване на горния почвен слой на 35-40 см, с което се заорават дълбоко („погребват се") плевелните семена, които се намират в най-замърсения повърхностен слой. При продължителния престой в почвата голяма част от семената загубват кълняемостта си. При сухо лято дълбоката оран допринася и за очистване на почвата от многогодишни плевели, тъй извадените на повърхността коренища се изсушават на слънцето.
С пролетните предсеитбени или предпосадъчни обработки на почвата се цели да се унищожат поникналите плевели, без да се изкарват на повърхността нови плевелни семена. Затова първата пролетна обработка на почвата може да се извърши на по-голяма дълбочина (15-20 см), но следващите трябва да бъдат по-плитки. Последната обработка на почвата е необходимо да се съобрази с дълбочината на заравяне на семената или с дълбочината на смесване на почвените хербициди. По този начин, особено при по-късно засяване или разсаждане, има възможност по механичен път до голяма степен да очистват почвата от плевели.
{youtube}6CwqtjLEyK0{/youtube}
