Резултатите от напояването зависят до голяма степен от качествата на поливната вода.

Температура на поливната вода

Температурата на поливната вода има голямо значение. Най-благоприятна температура на водата е тази, която приближава температурата на почвата до оптималната температура за развитие на растенията. С поливната вода студените почви трябва да се затоплят, а топлите - да се застудяват. Във всички случаи голямата разлика в температурата на водата и на почвата забавя развитието на растенията. У нас отрицателно влияние оказва обикновено студената вода, която изстудява почвата и забавя развитието на културите, поради което те или не могат да узреят, или напълно загиват.

Ниска температура имат поливните води от дълбоките язовири и подпочвените води. За да се предотврати отрицателното действие на студената вода, в язовирите се правят кули, чрез които може да се черпи вода само от горните по-затоплени слоеве. За затопляне на подпочвените води се правят плитки басейни или водата се препраща по открити канали от по-далечно разстояние, за да остане по-продължително време под влиянието на слънчевото греене и външната температура преди поливката.

Химичен състав на поливната вода

Химичният състав на поливната вода също има голямо значение. Водата не трябва да съдържа големи количества разтворени соли, газове, киселини и други химични вещества.

Водите с голяма концентрация на вредни за растенията соли не са годни за поливане, понеже предизвикват засоляване на почвите. Допустимото количество разтворени соли във водата се определя от редица условия.

Най-голямо съдържание на соли имат подпочвените води. По-малко е количеството им в поливните води от язовирите и езерата. В тях съдържанието на сoли е колебливо. През топлите сезони, когато изпарението е голямо, концентрацията на солите се увеличава. Когато има повече валежи и е студено, солите намаляват. Поливната вода от реките съдържа най-малко вредни за растенията соли.

Други химични вещества, които се съдържат във водата, са газовете. Обикновено в 1 l вода се съдържат около 50 cm3 разтворени газове - въглероден двуокис, азот и кислород.

Съдържанието на свободни киселини във водата е също неблагоприятно. Особено вредни за растенията са сярната и солната киселина.

Когато водата съдържа по-големи количества съединения на желязото и никела, почвените пори се задръстват, вследствие на което се намаляват водопропускливостта и аерацията на почвата.

До известна степен показател, че водата не съдържа вредни за растенията химични вещества, е присъствието на сладководни риби, жаби и треви.

Плаващи частици (наноси)

Когато плаващите частици са в по-големи количества, оказват благоприятно или неблагоприятно влияние при поливането.

Едрите пясъчни наноси са вредни, понеже се утаяват и затлачват напоителните канали. Средните наноси с диаметър на частиците от 0,10 до 0,05 mm са полезни, тъй като подобряват физичните свойства на почвата. Частиците с диаметър, по-малък от 0,05 mm, са богати с хранителни за растенията вещества, но задръстват порите и намаляват водопропускливостта и аерацията на почвата По химичен състав наносите приличат на глините. В тях се съдържат много хранителни елементи за растенията, като Р, К, Са и др., затова речните води при пълноводие през пролетта, когато имат най-много наноси, се използват освен за напояване още и за наторяване.

В подпочвените води наноси почти няма или са в съвсем малки количества. Във водите от язовирите наносите са малко.

Вижте още:

Повърхностно (гравитачно) напояване

Специални начини за дълбока обработка на почвата

Отглеждане на лавандула