Гъсеницата на източния плодов червей [Grapholitha (Cydia) molesta] поврежда младите леторасли и плодовете на овощните дървета, но основно вреди на праскова, дюля и круша. По външен вид прилича много на сливовия плодов червей.
Възрастното насекомо на източния плодов червей е тъмнокафява пеперуда, която при разперени крила достига 12-14 мм. Предните крила са кафяво-сиви със сиво-бели, слабо забележими напречни вълнисти ивици. Предният им край е тъмен с много косо разположени бели ивици - четири по-неясни в основната половина и три по-ясни във връхната половина. Задните крила са сиво-кафяви с ръждив оттенък и по-светли космици по външния ръб. Коремчето е тъмнокафяво отгоре и по-светло от долната страна. Краката са тъмнокафяви. Яйцето на източния плодов червей е овално, сплеснато, полупрозрачно, отначало белезникаво, а по-късно пожълтява, с размери 0,5-0,7 мм на 0,6-0,9 мм. Младата гъсеница на източния плодов червей е белезникава, с тъмносиви глава, гръдно и анално щитче, а възрастната е бледокремава, до тъмнорозово оцветена по гърба и странично по тялото. По него има сиви, ясно очертани хитинени плочки, от които излизат дълги светлокафяви космици. Главата е с тъмнокафяви петна. Аналното щитче е жълтеникаво с по-светли или по-тъмни кафяви точки, неправилно разположени върху него. Под аналното щитче се намира „гребенче" с 3-5 зъба (при ябълковия плодов червей няма такова). Гръдните крака са жълтеникави със светлокафяви нокътчета. Възрастната гъсеница на източния плодов червей достига 12 мм дължина. Какавидата има кафяво-червен цвят и в два реда шипчета по тръбната страна. Достига 12 мм дължина.
Източният плодов червей развива от 3 до 5 поколения годишно в отделните райони на страната и зимува като изхранена гъсеница в копринен пашкул под старата и напукана кора на дърветата, в повърхностния почвен слой, върху почвата под окапалите листа и под други растителни остатъци. Гъсениците на източния плодов червей какавидират напролет в продължение на 10-12 дни. Летежът на пеперудите започва, когато средната дневна температура в десетдневката преди летежа достигне и се задържи 9°С. Летежният период на зимуващото поколение е най-продължителен, тъй като се реализира при неустойчиви температури, докато летежът на второ и трето поколение е по-задружен, с ясно изразени максимуми. Пеперудите от четвърто поколение летят продължително. Най-ниска е числеността на популацията на първото поколение, тъй като около 40% от гъсениците загиват през зимата. Успешно презимуват само напълно изхранените гъсеници. Около 30% от гъсениците на първото поколение загиват и от осмоляването им, тъй като те се развиват и изхранват в младите леторасли, когато прасковените дървета са в усилен растеж. Този процент е най-голям в години с чести превалявания и в овощни насаждения, които редовно се поливат.
Излетелите пеперуди са активни привечер, а през деня стоят скрити под листата на дърветата и върху почвата. Женските започват да снасят 2-3 дни след излитането, когато температурата се задържи над 16°С. Яйцата се снасят по долната страна на листата, на младите леторасли на прасковата, кайсията и сливата и по горната страна на листата на ябълката. Пеперудите от летните поколения снасят яйца и по плодовете, в основата на дръжката и около цветното дъно. В продължение на 7-12 дни една женска снася от 40 до 160 яйца. Ембрионалното развитие продължава от 8 до 13 дни в зависимост от метеорологичните условия. Излюпените млади гъсеници се вгризват в основата на връхните листа на летораслите. Една гъсеница поврежда от 3 до 5 леторасла, в сърцевината на които прави ходове с дължина от 6 до 16 см. Повредените леторасли повяхват и изсъхват. Гъсениците на източния плодов червей от следващите поколения се вгризват в плодовете, обикновено около дръжката, в места, където плодовете се допират, и се хранят с вътрешността им. Нападнатите плодове запазват външния си вид, но месестата им част е повредена. Гъсеницата не поврежда семената на плода. Повредените плодове окапват преждевременно. Развитието на гъсениците при температура от 18 до 39°С и относителна влажност на въздуха 60-80% продължава 13-15 дни. Пълният цикъл на развитие на източния плодов червей при летните поколения продължава от 27 до 44 дни. Гъсениците от летните поколения освен на посочените места какавидират и около дръжките на плодовете, в основата на клонките и на други места по дърветата.
Борба с източния плодов червей
Необходим е строг карантинен контрол, за да се ограничи разпространението на източния плодов червей, като се провеждат ежегодни прегледи в овощните насаждения за своевременното му откриване.
Началото на летежа и динамиката му на източния плодов червей се установяват с феромонови уловки. Първото третиране се извършва, когато нападението в насаждецието е над 2% повредени леторасли или плодове. Третиранията се извършват в началото на летежа на пеперудите при всяко поколение - от първо до трето.
Официално регистрирани са препаратите за борба с източния плодов червей са: Актелик 50 ЕК - 0.15%; Вазтак 100 ЕК - 0,0125 %; Димилин 25 ВП - 0,04%; Децис 2.5 EK - 0.04%; Дурсбан 4 Е - 0.12%; Каскейд 5 ЕК - 0.15%; Нексид 015 КС - 0,03%; Ранер 240 СК - 0.03%; Суми Алфа 5 ЕК - 0.02%; Суперсект 10 ЕК - 0.0125%; Терагард 48 ЕК - 0.12%; Циклон 10 ЕК - 0.02%.
Гъсениците на източния плодов червей се нападат от голям брой паразити. Най-голямо значение има браконидът Ascogaster quadridentatus Wesm..
