Важното е производителите на краставици да могат да различат измененията, настъпили в резултат на неправилно хранене от онези, които са причинени от вируси.

Тази група болести се причиняват от абиотични фактори, свързани с изменения в условията на отглеждане на краставиците и от вируси.

  • Пространството между нервите на най-долните листа избледняват, а нервите винаги запазват нормалния си зелен цвят. Болестта постепенно обхваща и по-горните листа, а долните прегарят - недостиг на магнезий.
  • Листата започват да избледняват от периферията към средата. После пожълтяват (по продължение на нервите зеленият цвят се запазва) и придобиват бронзов оттенък. По-късно по периферията им се появяват пригори - калиево гладуване.
  • Растенията изглеждат напълно нормални. Върховете обаче на някои млади плодове пожълтяват, а после стават кафяви. Други пък са прищъпнати по средата или в областта на шийката, което е в резултат на появилите се жълтеникава до жълто-кафяви хлътнали петна. По-късно се намират отделни по-големи плодове, които много бавно нарастват и не достигат нормалната си големина. Отначало избледнява и пожълтява ножицата им в областта на шийката, а после и по-надолу. Краставиците са възкисели и не са годни за консумация - масово опадване на младите плодове и пожълтяваме на старите.
  • По периферията на листата има тясна ивица от жълта или пергаментоподобна тъкан. Тя им пречи нормално да нарастват, поради което те се изкорубват. Отделни млади плодчета са изкривени под формата на полусвит пръст, а от горната им страна има широки надлъжни некротични петна, като че ли са причинени от ожулване - повреди от пестициди.
  • Новообразуваните листа са по-дребни, грапави, мозаично прошарени със светлозелени петна, понякога завити по периферията към тръбната страна. Има случаи и на мозаично прошарване по плодовете - обикновена мозайка по краставиците.
  • Младите листа, особено по колтуците, са леко набръчкани. По-късно по тях се наблюдава рязко изразена мозаичност - редуват се участъци с тъмнозелена и с по-светла тъкан. Понякога поради силното нарастване на зелените участъци може да се образуват мехуровидни издувания. Болните растения изостават в растежа си. Обикновено плодовете не са засегнати, но има случаи, когато и те са прошарени - зелена мозайка. Тази болест има и друга проява. Мозаичността при нея е по-рязко изразена. На места светлите участъци са пергаментоподобни и жълто оцветени - т. нар. бяла мозайка.
  • По листата откъм дръжката се появяват хлоротични петна. Отначало те са ограничени от главния нерв и от един от нервите от първи разряд. Понякога приличат на латинската буква V. Скоро целият лист пожълтява, като само нервите се запазват зелени. По някои листа на общия жълт фон се наблюдават островчета от по-тъмна, зелена тъкан. Най-напред болестта се наблюдава а средните етажи на растенията - жълтеница по краставиците.

Целта на краткото описание на признаците е да улеснят производителите на краставици при определянето на отделните болести. Често обаче никак не е лесно да се сложи точната диагноза. Например калиевото и магнезиевото гладуване много са приличат. Коя е разликата? При недостиг на калий листата започват да избледняват откъм периферията. Няма ли пък достатъчно магнезий в повечето случаи това избледняване е между нервите и е неравномерно в отделните части на петурата. Но като че ли най-голяма е трудността с вирусните болести. Затова ако се появят, задължително е да се търси помощта на специалист. Важното е производителите да могат да различат измененията, настъпили в резултат на неправилно хранене от онези, които са причинени от вируси. В първия случай признаците се появяват откъм периферията на листата и едновременно по всички растения, а във втория е обратното - откъм дръжката и по отделни растения. Например често се бърка хлорозата с жълтеницата.

Причинителите на зелената мозайка и на жълтеницата се пренасят със семената. При термична обработка на посевния материал загива вирусът на първото заболяване, но не и на второто. При жълтеницата основното е да се вземат семена само от напълно здрави растения. Причинителят на зелената мозайка се запазва в растителните остатъци. Той може да бъде унищожен само, ако почвата се пропари и ако на същото място не се отглеждат краставици в продължение на 3-4 години. Този вирус е силно заразен и лесно се предава от болни на здрави растения. Заразата от обикновената мозайка и от жълтеницата се запазва в различни диворастящи растения. Оттам тя се разпространява чрез някои неприятели (вирусът на обикновената мозайка - от листните въшки, а вирусът на жълтеницата - от белокрилката).

Краставиците са много чувствителни към промените на микроклимата в оранжерията. Колкото по-добри са били условията, преди да настъпят някакви смущения, толкова растенията реагират по-бурно. Например когато краставиците първоначално са се чувствали отлично и наведнъж настъпи рязко колебание в температурния или в светлинния режими те се стремят да се освободят от една част от плодовете си.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Краставици отглеждани в оранжерии - кога се пръскат и торят?

Растения защитават растения

Кои са икономически най-важните болести по пипера и доматите?