Излишъкът на вода може да се създаде в резултат на продължителни силни валежи, на топенето на дълбок сняг, при заливане на обработваемите площи от придошлите реки, а също така от пренапояване. Много често в такива случаи се създава обстановка на заблатяване. Тя влошава условията в почвата поради две основни причини:
- влошаване на газовия състав на почвения въздух
- намаляване на запаса и достъпността на хранителните вещества.
Влошаването на газовия състав на почвения въздух се изразява в намаляване на количеството на кислорода, вследствие на което се образува голямо количество възстановени съединения и особено съединения на мангана и желязото. Увеличава се количеството на СO2.
Излишъкът на вода оказва влияние върху запаса и достъпността на хранителните елементи. Излишъкът на вода е свързан с три явления:
- повърхностното измиване;
- излужването;
- високо ниво на подпочвените води или други условия, поддържащи относително висока влажност в почвата.
Повърхностния отток е важен фактор, за намаляване плодородието на почвата.
Влошаването на почвените условия в резултат от излишъка на вода оказва влияние на цялото растение. При силно намаление на количеството на О2 в почвата могат да съществуват хидрофитните растения. В процеса на еволюцията те са си създали анатомо-морфологични особености, които им позволяват да използват О2 от атмосферата. Той се приема през онези техни части, които се обгръщат от въздуха. Сухоземните растения нямат такива приспособления, поради което при излишък на вода те загиват от кислороден недостиг в тяхната околокоренова зона. Концентрацията на О2, при която растенията умират, се нарича критична.
При намалението на количеството на О2 намалява нарастването на корена. Дишането на корените също е по-слабо, което се отразява върху тяхната пропускливост и понижава активното всмукване на водата и хранителните вещества.
Влошаването на почвените условия в резултат от излишъка на вода оказва влияние и върху външния вид на растенията. Те завяхват, стъблата надебеляват, листата пожълтяват, растежът се забавя, образуват се калус и адвентивни корени. Застоялата вода причинява по-големи повреди, отколкото течащата.
Различните видове и сортове растения се различават по своята устойчивост на излишъка на вода. Голямо значение има фазата на развитие, в която се намират, и продължителността на действие на този фактор. Дърветата в състояние на покой могат да издържат седмици наред при заблатяване. В състояние на активен растеж обаче те не могат да издържат така продължително.
Липсата на достатъчно О2, предизвикана от излишъка на вода, предизвиква понижение на интензивността на окислително-възстановителннте процеси, задържане на дишането и намаление на енергетичното ниво в клетките на корена. Намалява поглъщането, предвижването и се изменя състоянието на водата в растенията. Намалява поглъщането на хранителни вещества. Повишава се водозадържащата способност на корените, когато се използват слаби водоотнемащи средства, и малко се понижава, когато се прилагат силни водоотнемащи средства, което вероятно се дължи на намалението на енергетичното ниво в клетките, на подвижноста и структурата на вътреклетъчната вода
В резултат от заблатяването корените продуцират по-малко количество цитокинини, а и активността им е намалена. Хлорозата на долните листа често се приписва на намалената синтеза на цитокинини в корените.
В резултат от заблатяването многократно се увеличава количеството на етилена.
При недостиг на О2 вследствие заблатяване настъпват изменения и в листата - дишането и енергетичното ниво се повишава. Това вероятно са приспособителни реакции, насочени към изравняване на енергетичния баланс на цялото растение. Водозадържащата способност на листата намалява, вследствие на което се предизвиква дезорганизация на водния режим и често пъти завяхваме, остаряване и окапване. Изменя се характерът на дишането, при което нараства относителният дял на анаеробното дишане с крайни продукти етанол и лактат. Извънредно голямото натрупване на етанол в клетките на растението е причина за неговата смърт. Клетките се освобождават от него, като го отделят навън. Особено интензивен е този процес в корените. Благодарение на това прикореновата микрофлора бързо използва етанола като източник на въглерод. Токсично натрупване на етанол в около кореновата зона обикновено не се наблюдава. Ниските концентрации етанол оказват стимулиращо влияние както на низшите, така и на висшите растения.
Растенията, чувствителни на липсата на достатъчно О2, загиват за кратко време след появата на излишък на вода. Много видове растения обаче, особено дървесни и житни, издържат на продължително време на излишъка на вода благодарение на способността си да развиват допълнителни корени.
За борба срещу заблатяването могат да се използват както предпазни мероприятия, така и такива за възстановяване на повредени от този неблагоприятен за растенията фактор. Предпазни мероприятия са дренирането на почвите и внасянето в тях на въглища, подходящи торове и др. С дрениране се цели да се създадат условия, при които водата да не се задържа и по такъв начин да се подобри въздушният режим на почвата. Въглищата се използуват с цел да се погълне част от СО2 от почвения въздух и така да се подобри съотношението между него и О2, което има важно значение за поведението на корените при влошена аерация. Характерът на използваните торове може да влияе за повишение на устойчивостта на растенията срещу излишъка на вода. Във връзка с това се изтъква положителното влияние на нитратните торове.
Излишъкът на вода в почвата (заблатяването) нанася много по-малки щети на растениевъдството, но въпреки това той не бива да се подценява не само като природно явления, но и като резултат от неправилното напояване.
