Сушата предизвиква нарушения на метаболизма на растенията - те стават по-чувствителни на много болести. Освен това съществуват и по-непосредствено свързани със засушаването болести.
Болести на плодовете предизвикани от недостиг на вода
Върхово гниене на доматите
Върховото гниене на доматите се проявява при доматени растения, които през първия период от своя живот са отглеждани при достатъчно количество вода и хранителни вещества, след което са подложени на засушаване. В резултат от действието на сушата първоначално върху връхната част на още зелените, нарастващи доматени плодове се появява едно влакнесто тъмнозелено петно. То се вдлъбва и се променя по цвят - става оловносиво до бледосиво-кафяво или сиво-черно. Основната причина за тази болест е липсата на калций или излишък на амоняк, калий, магнезий или натрий.
Спаружване на плодовете на черешите и вишните
Признаците на заболяването на плодовете са аналогични. При черешите това заболяване не се проявява толкова остро. Спаружването на плодовете се изразява в набръчкване на основата на плодовете.
Черно дъно при крушите
Тази болест по крушите се характеризира с твърди кафяво-черни петна по листата на крушата, разположени в основата на плода.
Сухи петна по ябълките и сливите
Признаците на това заболяване се изразяват в тъмно оцветени рани върху повърхността на плодовете и подчертаване на фината мрежа на проводящата кафява тъкан. Външните клетки на кората некротизират в непосредствена близост до мястото, където завършват вените. Когато сушата е по-остра, раните са по-дълбоки и се характеризирате кафяви коркови или вдлъбнати области.
Болести на листата предизвикани от недостиг на вода
Широколистни растения
Сушата предизвиква воден дефицит в листата, в резултат на който устицата се затварят. Въпреки това обаче загубата на водата продължава благодарение на кутикулната транспирация. Листата завяхват и се отпускат. По такъв начин намалява ъгълът, който сключвате падащите слънчеви лъчи. Това от своя страна способства за ограничаване на транспирацията поради намаляване на притока на топлинна енергия. Ако сушата продължи, ръбовете на листата се подвиват и се появява некроза. Некротизиралите тъкани имат от сламест до тъмнокафяв или червеникав цвят. Оцветяването на некротизиралите тъкани зависи много от вида на растението. Сушата може да предизвика три различни типа некроза:
- Некроза, ограничена на върха на листата. Нейната граница е рязко очертана.
- Ръбът на некротизиралата тъкан е разлят. Тъканите между здравата и некротизиралата част на листа са хлоротични.
- Некрозата може да се изяви като тъмнокафяви или бронзови на цвят рани, разположени между вените
Иглолистни растения
Под въздействието на сушата листата се обезцветяват и окапват.
Болести, предизвикващи воден дефицит и окапване на листата
Съществуват болести, които възпрепятстват поглъщането на водата, блокират нейното придвижване от корените към надземните органи, увеличават загубата на вода или предизвикват комбинирано действие, в резултат от които листата изсъхват и преждевременно окапват. Тези болести са свързани главно с корените и проводящата система на стъблата на растенията. Заразяването на корените влияе върху поглъщането на водата. Подобни промени се проявяват и при механични наранявания. Болести на корените, които причиняват завяхване и изсъхване, са черното кореново гниене при тютюна, чернилката по тютюна, черното кореново гниене при житните растения, някои форми на хелминтоспорозата по житните растения, сухото склероцийно кореново гниене при фасула, соята, памука, картофите, цвеклото, слънчогледа, сусама, фъстъците, конопа, фия, тютюна, царевицата, доматите, пипера, ягодата и др., виолетовото кореново гниене при цвеклото, вертицилийното увяхване на картофите, сухото кореново гниене на картофите, склероцийното увяхване на слънчогледа, бялото кореново гниене (бялата чума) при лозата и други дървесни видове, кореновото гниене при ягодите и др.
Болестите на проводящите съдове на стъблото причиняват също нарушения на водния режим, което води до завяхване, пожълтяване и окапване на листата. При тревистите растения най-напред окапват най-старите листа. Смята се, че причина за това е отделянето на етилен, образуван от патогена и гостоприемника. След това завяхването продължава, пожълтяват и по-младите листа. По-важните болести в тази група са вертицилийното увяхване при картофите, памука, доматите, лупината, слънчогледа и хмела , бактерийното увяхване на слънчогледа, сухото стъблено гниене на зелевите растения, сивото гниене на зеленчуковите растения, бактериозата при салатата, бактерийното увяхване на доматите, тютюна, пипера и слънчогледа, дървесинното гниене на костилковите овощни видове, вертицилийното изсъхване на дърветата, бялото дървесинно гниене по черницата, фузарийното засъхване на черницата, бялото пъстро дървесинно гниене на ореха и други дървесни видове, бялото сърцевинно гниене на ореха и други дървесни видове и др.
Причинителите на болестите на проводящите съдове проникват или пряко до тях през различните видове наранявания, или непряко след проникване в здравите или наранени тъкани, които ги обграждат. Изобщо тези причинители остават в неживите проводящи тъкани на ксилема, докато достигнат определена фаза от своето развитие, след което проникват в ксилемната паренхима, сърцевинните лъчи, флоема и кората и растението умира. Проникнали в ксилема, болестотворните причинители нарушават водния режим на цялото растение. Като причини за това се приемат прекъсването на транспирационния ток от самия патоген, от метаболитите на патогена, от продуктите, получени от разграждането на тъканите на гостоприемника или от реакциите на гостоприемника под влияние на заразата, които могат да повишат устойчивостта.
Независимо от крайния резултат от заболяването - дали растението ще умре, или ще устои - продуктивността и в двата случая е или равна на нула, или катастрофално ниска.
