Двата чифта криле на пчелите започват странично от втория и третия гръден сегмент. Предните криле на пчелите са много по-големи от задните и тяхното кръвоснабдяване е по-мощно.
Двете крила на пчелите е възможно да се свържат и да извършват общи крилни удари чрез един ред кукички до предния ръб на задното крило и една гънка до задния ръб на предното крило. С помощта на тези двойки криле пчелата може да прави не само това. Подвижното им съчленяване към гръдната част позволява да се движат нагоре и надолу, да се завъртат, да се разперват встрани и да се прибират към тялото. Благодарение на тези аеродинамични възможности пчелата може да променя посоката (постъпателен, възходящ или низходящ полет, полет по крива или в кръг) или скоростта си на летене (това обаче зависи и от „товара", който носи).
Летящите към източника на храна пчели извършват средно 250 крилни удара в секунда (250 Hz). При завръщащите се пчели честотата е по-ниска. Измерени са стойности от 240 Hz. Това вероятно се дължи на товара, който се пренася към дома. „Пискливият" звук на раздразнената пчела се произвежда средно при 285 Hz. При летене търтеите достигат звуци с честота 207 Hz, като в сравнение с пчелите прави впечатление по-ниският тон. При несъешени майки звуците при летене, а съответно и крилните удари, са с честота около 253 Hz. След съешаването настъпва забележима промяна. Измерват се честоти от 226 Hz.
При безветрие летящите пчели достигат скорост на летене 8 м/с, това съответства точно на 29 км/ч. Пчелите при насрещен вятър ускоряват движението си, а при попътен вятър съответно снижават скоростта си на летене.
Вижте още:
Отглеждане на пчелни майки и създаване на рояк
С какво се хранят пчелите?
Стареене на питите и обновяване на пчелните гнезда
;void(0);){kind=link}