През юни пчеларят трябва да отгледа необходимия му брой пчелни майки за смяна на старите и негодни в пчелина и ако не е успял през май – за образуване на новите семейства /рояците/ и за запасни майки.



 



При производство на майки, пчеларят трябва да спази няколко условия, независимо кой от посочените методи ще използва в пчелина си: Да подбере най-продуктивното семейство за отглеждане на майките. Да го развие до мното силно семейство/ако се налага, дава пило от други кошери/.



 



Производството на майките да стане през първата полoвина на сезона, докато става естественото рояване в района. Пчелни майки може да се получават по няколко начина, но за пчеларите по-достъпни са начините без пренасяне на личинките, а именно: от самосмяна, от роеви маточници, от осиротяло семейство отглеждач. При получаването на майки чрез самосмяна се прави така: Семейството с физиологически изтощена майка, навлязла вече в третата стопанска година, се подпомага отрано да се развие добре.



 



При нужда могат да му се дадат пити със запечатано пило от други семейства, за да стане силно, с много млади пчели. С малки ножички се прерязва широката част на двата чифта криле на майката. Такава майка за около месец ризвива висока яйценосна дейност. Пчелите усещат нейното изтощаване и осакатяване, изграждат основи на маточници, в един или няколко, от които тя снася яйца.



 



Обикновено се захранват от 1 до 3 маточника- в редки случаи и до 5, но на два етапа. Когато маточниците се запечатат, се отбелязва в бележник и пчеларят определя кога ще бъдат зрели, за да ги отреже от питата и да ги придаде  в оплодни отделения, отводки или семейства за използване. Целесъобразно е маточниците да се изваждат на шестия ден от запечатването и. Тогава са минали 14 денонощия от снасянето на яйцето, какавидирането е преминало, майката вече напълно оформена в маточника и хитинената й обвивка е започнала да потъмнява.



 



Маточникът се отрязва с част от питата, за да може да се закрепи добре при придаването му. През парчето пита се промушва тънка заострена клечица , с която се забива в направеното чрез смачкване на килийките на питата легло до пилото в питата. Като се вземе първата партида маточници, майката снася отново яйца в основи на маточници, личинките се изхранват отново и маточниците се запечатват, отрязват се и се предават. Използва се и трета партида маточници, след което един маточник се оставя за излюпване на млада майка за смяна на старата. Старата скоро загива от изтощаване.



 



Предизвикването на самосмяна дава най-добри резултати, когато започне през втората половина на април – по време на пълния цъфтеж на ябълките. Тогава има достатъчно време да се използват няколко партиди маточници и самосмяната по-рядко прераства в роево състояние, каквото се случва, ако отрязването на крилете стане през втората половина на май или юни. При този начин пчеларят може да получи сравнително малко майки от едно семейство – средно не повече от 5, затова, ако са му нужни повече, трябва да се използва няколко семейства със стари майки. При получаване на майки чрез изкуствено предизвикване на роево състояние в избраното семейство се постъпва по следния начин: Набелязаното високопродуктивно семейство се активизира към развитие от ранна пролет, а при нужда се подсилва последователно и с няколко пити запечатано пило от другите семейства.



 



В желаното време, което трябва да съвпада с естественото рояване за района, това семейство трябва да се доведе до биологичното състояние, предизвикващо изпадането на семействата в роево състояние. Когато майката снесе яйцата в маточници, пчеларят трябва да пререже крилете й. Това предотвратява излитането на първия рояк с нея – често при запечатването на първата серия маточници роякът излита с майката. Пчеларят не трябва да чака получаването на роеви маточници от случайно изпаднали в роево състояние семейства. Самият той трябва да го предизвика в подбрано най-добро семейство в пчелина.



 



Тъй като при изпадането в роево състояние майката снася яйца в много маточници, и то на серии /в продължение на седмица и дори десет дни/, пчеларят трябва да използва първите две серии маточници. От тях излизат отлично охранени майки с голяма възможност за висока яйценосна дейност. При излюпването на майките на дъното на маточника винаги има останала неизконсумирана храна колкото царевично зърно. В следващите серии и особено в последната личинките се хранят по-слабо и от тях се получават по-посредствени майки – в маточника при излюпването им не остава от храната на личинките. Изрязването и предавенето на маточниците стават както при дамосмяната – с част от питата, на която са заложени и изградени. Не трябва да се оставят маточници за излюпване в самото семейство, защото от него излитат рояк с млади майки, въпреки че старата си е в кошера /по-чести са случаите, когато първият рояк излиза със старата майка, но той се хваща за кошера или около него, тъй като майката е с отрязани криле и не може да лети/. Понякога, когато са се  излюпили млади майки, роякът излиза със старата и с млади майки и по-голямата част от пчелите се присъединяват към младите, които се хващат за клонка, а старата-за кошера или стъбло на трева около него.



 



В районите където се използва акациева паша, предизвикването на роево състояние в подбрано семейство се постига, ако се приложи следната технология: До настъпването на пашата семейството е развито до силно. За акациевата паша му се поставя един магазин и като го напълни,  магазиниът  се премества на друг кошер или се центруфугира, без да се върне. Към края на акациевата паша семейството вече е в роево състояние, след като е събрало магазин стоков мед. Получаването на майки при осиротяване на подбрано семейство е най-предпочитано от любителите пчелари, но ако не се спазят някои изисквания, се получават и най-некачествени майки. И тук трябва де се спазят посочените общи изисквания- да се подбере най-продуктивно, добре развито /силно/ семейството и да се извърши по време, съвпадащо с рояването в района.



 



Отнема се майката на семейстовото и с нея се прави отводка на една пита с мед и малко запечатено пило. Осиротеният кошер се подхранва със сироп /по-добре е да му се дават пити с разпечатан мед/- по една хранилка /600-700г/ в продължение на 6-7 дни, докато запечати всички захранени маточници. Четири пълни денонощия след осиротяването трябва да се унищожат всички запечатени маточници, а да се оставят само откритите /незапечатените/. Тези открити маточници се използват след запечатването и изряването им. Това унищожаване се извършва, за да се премахнат маточниците, които се изградени на по-възрастни личинки, хранени повече от едно денонощие за пчели работнички и захранени след осиротяването на майки. От такива маточници се получават некачествени /свищеви/ майки, докато от по-късно захранените личинки /на еднодневна възраст и веднага след излюпването им от яйцата/ независи от това, че са били в работнически килийки, се получават добри майки, понеже пчелите ги захранват обилно с млечице. Изрязването на маточниците за използване и тук става както при самосмяната и рояците – с част от питата.



 



За образуване на рояци и получаване на запасни майки е желателно майките да се отглеждат през май, а за смяна на старите и негодни майки – през юни, за да бъдат в състояние през втората половина на юли и август да снасят автивно в семействата и да се получат повече млади пчели за зазимяването.



Използането на маточниците е важна задача на пчеларя. Независимо от това, как са получени, те може да се използва по следния начин:    



- Придаване на маточниците в оплодни отделения /нуклеуси/, където да се излюпят майките, да удреят полово, да се оплодят и пронесат, след което да се използва за придаване.    



- Създаване на рояци и отводки за запасни майки направо с маточниците.    



- Придаване на маточниците в семействата, чиито майки са за смяна.



 



Всеки един от горните начини трябва да се подготви добре, за да се приеме меточникът от пчелите и да се излюпи майката. При използването на оплодни отделения отделенията се заселват с пити и млади пчели след обяд при затворени входове и се поставят на прохладно място до залез слънце. Привечер се разнасят на определените места, отварят се входовете и след като пчелите се поуспокоят, се предава по един зрял маточник, като се прикрепва на една от питите с пило /до пилото или над него/. Ако маточникът се заселва на пити без пило, той се прикрапва на средната пита и пчелите се изтърсват направо в отделението. Те приемат маточника венага.



 



Рояците и отводките се създават по различни начини. За сборните се подбират по две пити от два-три кошера, като една е със запечатано пило, а другата – с мед и прашец. Питите се взимат заедно с пчелите на тях /внимава се да не попадне на тях майката/. Пчелите от всяка пита се изтърсват в новия кошер, питите се подреждат до една от стените му и се ограничават с преградна дъска. Допълнително се изтърсват пчелите от 2-3 пити с открито пило, без питите да се поставят в рояка /връщат се в семействата, откъдето са взети/. Като минат 3-4 часа, на една от питите с пило се прикрепва маточникът. Изтръсканите пчели уеднаквяват миризмата си с другите пчели /чрез аромата на насоновата жлеза/ и не се бият, скоро почустват осиротяването и приемат маточника /не залагат свой/.



 



Когато маточниците ще се използват за смяна на майки в семействата, трябва да се извърши предварителна подготовка. Подрязват се крилете на всички майки, които ще се подменят, 5-6 дни преди раздаването на маточниците. Маточникът се поставя в магазина на кошера в последното междурамие – между последната и предпоследната пита, но на обратната страна на входа /към задната стена/. Пчелите обикновено го приемат. За това допринася осакатяването на майката – отрязване на крилете й. Младата майка се излюпва, опложда се и двете дори снасят заедно известно време като при самосмяна. Ако обаче майката в семейството е млада, независимо от рязането на крилете й пчелите изяждат маточника преди излюпването му или убиват излюпената от него млада майка. При повторно унищожаване на маточника или майката това означава, че наличната в семейството майка не е за смяна.