Размножаване на пчелите в пчелното семейство

Медоносната пчела може да съществува само в семейство (колония), наброяващо десетки хиляди пчелни индивиди. Пчелните индивиди в семейството се размножават съобразно с измененията на външните условия и специализацията в работата на женските индивиди, възникнала в резултат на еволюцията.

Характерно за обикновената медоносна пчела е, че тя спада към разделно половите насекоми, т.е. при женските индивиди се развиват яйчници, а при мъжките - семенници. Независимо от това, че почти цялото население на кошера се състои от женски индивиди, само пчелната майка има напълно развити размножителни органи и само тя снася яйца, от които се получават трите форми пчели (работнички, майки и търтеи). Това е възможно, защото след оплождането майката може да снася оплодени и неоплодени яйца. В резултат на еволюцията и специализацията в работата на женските индивиди пчелите-работнички са загубили способността да се оплождат и при нормални условия не снасят яйца.

Пчелите-работнички фактически представляват населението на дадено пчелно семейство и от техния брой и работа зависи неговото съществуване. Ето защо основната дейност по размножаването е насочена към отглеждането на колкото се може повече пчели-работнички. Това има голямо значение за семейството, тъй като при благоприятни условия благодарение на големия брой пчели то може да събере достатъчно хранителни запаси, необходими за неговото съществуване през неблагоприятните периоди на годината.

Поради усилената работа, която извършват, пчелите-работнички живеят сравнително кратко време. Немалка част от тях загиват при работа извън кошера от неприятели, при внезапно влошаване на времето и други причини. Следователно от семейството ежедневно умират значителен брой пчели. За да може то да попълни ежедневните си загуби и да нараства, необходимо е да се отглеждат голям брой работнички.

При размножаването на пчелните индивиди в пчелното семейство се наблюдават някои закономерности. Броят на отгледаните нови пчели в края на зимата е относително малък и с него не може да се попълни загубата от измиращите стари пчели. В началото на пролетта с подобряване на външните условия в кошера започват да постъпват пресен прашец и отчасти нектар. В резултат на това броят на новоотгледаните пчели започва да се увеличава, но успоредно с това се увеличава и броят на измрелите зимували пчели. Така че видимо нарастване в семейството не се забелязва. С напредването на пролетта започва по-бързо да се увеличава броят на младите и относително намалява броят на старите зимували пчели. Обикновено към средата на април зимувалите пчели се подменят изцяло. В семейството има вече качествена промяна. То се състои само от млади пчели. От този момент нататък започват бързо увеличаване броя на отгледаните пчели и натрупването им в пчелните семейства. Максимален брой пчели трябва да има към началото на главния медосбор. След това темпът на размножаване започва бавно да затихва. Броят на младите пчели намалява, площта на пилото също намалява, тъй като външните условия се изменят в неблагоприятна посока. Към началото на октомври майката спира снасянето на яйца и се отглежда последното пило.

Тези изменения в темпа на отглеждането на нови пчели имат голямо биологично значение. Така семейството се осигурява с необходимия брой пчели-работнички за пълноценното използване както на поддържащите, така и на главната паша, а оттам и с необходимите хранителни запаси. Доброто им познаване и осигуряване на пчелните семейства на всички необходими условия за бързо нарастване през пролетта са предпоставка за тяхната висока продуктивност.

Вижте още: