Основни принципи при резитбата за формиране

С резитбите за формиране на всички видове корони се цели тяхното бързо изграждане с оптимален брой скелетни клони, здраво сраснали помежду си, добре обраснали с плододаваща дървесина и правилно разположени. Това може да се постигне, като в зависимост от растежните особености се спазват някои основни принципи при формирането.

Здравината на срастване между скелетните и полускелетните клони зависи от ъгъла, който те сключват помежду си, от съотношението на дебелините им, от броя на клоните, израснали от съседни или от близки пъпки, и от ъгъла на разминаване.

Колкото ъгълът между носещия клон и съответното разклонение (ъгъл на отклонение) е по-голям, толкова по-здраво е срастването помежду им. При остри ъгли не се получава добро срастване и много по-лесно става отчесване. При много голям ъгъл растежът е незадоволителен и в този случай не може да се развие необходимата скелетна част. Като се има предвид всичко това, най- подходящият ъгъл на отклонение е между 45 и 60º.

Съотношението между дебелината на носещия клон и на съответното разклонение е в пряка зависимост от ъгъла на отклонение. Колкото ъгълът е по-малък, толкова дебелините на двете части се приближават към съотношение 1:1 и срастването е по-слабо.

Когато клоните са разположени поединично върху водача, срастването е най-здраво. Ако поради растежните особености на вида такова разположение няма, тогава в един етаж не трябва да се оставят повече от четири клона.

Друго основно изискване е скелетните клони да се разполагат симетрично около централната ос на растението или, с други думи, ъгълът между тях (ъгълът на разминаване) да бъде приблизително еднакъв.

Короните най-правилно заемат пространството, което им е определено в овощното насаждение и най-добре се огряват от слънцето, когато съществува съразмерност и съподчиненост между скелетните им части. Съразмерност означава клоните в отделните етажи да бъдат еднакви помежду си, а съподчиненост - основните клони да бъдат най-силни и всеки следващ клон да бъде подчинен на този под него. По такъв начин короните придобиват пирамидална форма.

В практиката се налага и формирането на корони с по-малко на брой и по-малки по размер скелетни клони. Така се намалява засенчването и се увеличава относителният дял на обрастващата дървесина.

Вижте още: