Температурен режим на овощните култури

Температурата има голямо значение за физиологичните процеси, тъй като влияе върху скоростта на обмяната на веществата.

Като реакция на промените на температурата през деня и нощта и по сезони растенията са изработили свои изисквания - термопериодизъм.

Растенията имат свои температурни оптимуми през различните свои фази и сезоните на годината. Оптимална е температурата, която е най-благоприятна за жизнените процеси през дадено време на денонощието или фаза от развитието на растенията. Температурният оптимум зависи от интензивността на светлината и от количеството на въглеродния двуокис във въздуха.

Температурните условия в естествената среда определят границите на разпространение на овощните видове. Колебанията на температурните условия могат да имат решаващо значение за развитието на овощните растения, за реколтата от тях. Така може да се говори за температурен климат в дадено месторастене, който за повечето от овощните растения представлява колебанието на температурата на височина 2-3 м над земната повърхност. Той се влияе от температурата на почвената повърхност, от освобождаваната от земята топлина, от близостта на водни басейни, морски течения и др. Земята със способността си да поглъща и изпуска топлина действа като регулатор на температурата, омекотявайки преходите при смяната на деня с нощта и на сезоните един с друг.

Овощните растения за своя годишен цикъл на растеж и развитие до узряване на плода изискват определено количество топлина. За целите на практиката се използва така наречената температурна сума. Тя представлява сбор от средните дневни температури за определен период от време, например като се започне от началото на вегетацията.

За нормално развитие на растенията голямо значение имат и температурните колебания. Високите температури през лятото често са причина за пригори по листата, леторастите, младите клонки и плодовете. Към високи температури е твърде чувствителна ябълката и особено сортовете с червени плодове. В районите с горещо и сухо лято има благоприятни условия за прасковата, кайсията, бадема, смокинята, някои сливови сортове и др. Обратно, вишните, касисът, червеното и жълтото френско грозде и немското грозде, малината, някои къпини най-добре успяват в райони е прохладно лято.

Ниските, понякога дори изключително ниските температури имат особено голямо значение при нашите климатични условия, тъй като стесняват районите за отглеждане на овощните видове и сортове.

Основните овощни видове у нас по степен на чувствителност към ниски температури се подреждат в низходящ ред така: бадем, смокиня, праскова, кайсия, череша, слива, круша, вишня, ябълка. Южните овощия често измръзват при температури 2-4°С под нулата. Критичната температура за костилковите и крушата през периода на дълбок покой се движи между -25 и -30°С. Ябълката при нормален вегетационен период и при постепенно застудяване в някои случаи може да издържи до -35°С.

Чувствителността към ниски температури зависи и от възрастта, и от фазата на развитие.

Младите овощни дървета, а също така и старите дървета с нарушена физиологична дейност на тъканите и органите имат по-голяма чувствителност към ниски температури. След обилна реколта устойчивостта към студа се понижава поради по-слабо запасяване с резервни хранителни вещества. Ето защо есенното торене и напояването при по-силно засушаване на градините, дали големи добиви, са особено полезни. Късното есенно удължаване на вегетацията понякога понижава устойчивостта към студа.

Отделните тъкани, органи и части на овощните растения са различно чувствителни към студа. От тъканите камбият е най-малко чувствителен, особено при възрастни растения. През зимата клончетата издържат на студ до -35°С. От стъблото при- основната част на дънера и чаталите е най-слабо устойчива. Плодните пъпки са по-слабо устойчиви на студ от растежните. На прасковата те мръзнат при -22 до -25°С, на сливовите сортове - при -19 до - 34°С, а на отглежданите у нас ябълкови и крушови сортове - при -22 до -35°С. При всички овощни видове корените са по-чувствителни към студ, отколкото стъблото и пъпките. Корените на ябълката мръзнат при -10 до -15°С.

Повредите от студа зависят от скоростта, с която настъпват ниските температури. Опити са показали, че спадането на температурата до -17°С в продължение на 90 мин. поврежда 97-100% от пъпките на прасковата, а при спадане до -15,5°С в продължение на 9 часа загиват едва 15-28% от плодните пъпки. Пъпките от южната и западната страна на растенията мръзнат най-силно.

През вегетационния период органите и частите на растенията са различно чувствителни към ниските температури. Филизите в началото на вегетацията мръзнат при -3°С. Най-чувствителни към студа са цветовете и завръзите. Ябълковите цветове частично измръзват при -2,2°С. При същата температура цветовете на прасковата измръзват до 50%. Цветовете на черешата не издържат температури под -1°С. Цветният прашец е по-издръжлив и при ябълката понася температури до -14, -17°С, а при крушата - до -5,5, -7,5°С. При повечето от останалите овощни видове издръжливостта на цветния прашец е в границите от -2 до -5°С в продължение на 48 часа.

Топлото време непосредствено преди опасни ниски температури понижава устойчивостта към студа. При бавно застудяване преди опасни ниски температури под действието на специални ензими се увеличава концентрацията на клетъчния сок и така овощните растения стават по-устойчиви на студа.

В затворените котловини и в безветрените низини често през зимата настъпват твърде ниски температури, които са опасни за овощните дървета и храсти. В такива места се стичат студени въздушни маси и се застояват продължително време.

Особено опасни са силните колебания на температурата. Редуването на топли дни със студени нощи предизвиква напукване на кората на дънерите и на дебелите клони на дърветата. Особена голямо е значението на снежната покривка. Колкото по-дебела е тя, толкова по-голяма е защитната й роля. Положително влияние в това отношение имат и покровните култури, естествената тревна растителност и особено изкуственото покриване на почвата със слама, торф, полиетилен и различни органични материали и отпадъци.

Влажната почва изстива по-трудно, затова на сухи, застрашени от студ градини се препоръчва есенна поливка. В леките и песъчливите почви, които слабо задържат вода и в които по-бързо прониква студен въздух, корените на овощните растения са изложени на по-голяма опасност от измръзване.

Вижте още: