Източнобългарски кон

Източнобългарският кон е един от най-известните български породи коне. Племенната работа по създаването му е започнала в конезаводите „Кабиюк" и „Божурище". За основа на породата послужили конете от полукръвните стада на двата конезавода. Източнобългарската порода е получена в резултат на сложно възпроизводително кръстосване на местни, арабски, англо-арабски и полукръвни английски кобили с полукръвни и чистокръвни английски жребци. Първите кобили, използвани като майки в племенните стада, били закупени от Русия, Полша и Унгария. До 1925 г. работата била водена главно с полукръвни жребци. След този период съотношението се изменя в полза на чистокръвните жребци. Получените приплоди I и II поколение от чистокръвните английски жребци, които отговаряли на изискванията към породата, били използвани за вътрешно развъждане. Само отделни животни, при които типът бил достатъчно изразен, били кръстосани до III поколение. В резултат на планова продължителна целенасочена развъдно-подобрителна работа и прилагане на строг отбор и подбор при добро хранене и гледане на конете от всички категории се получил днешният източнобългарски кон. За да се консолидират качествата на източнобългарската порода, по-голямата част от конете били подложени на системен тренинг и изпитани на хиподромите в страната и в чужбина.

Първоначално в конезавода „Кабиюк" били изградени няколко коневъдни секции. Една от най-големите за тогавашните условия била секцията на полукръвните коне. Дотогава секцията се състояла от полукръвни, англо-арабски и местни подобрени кобили и полукръвни и чистокръвни английски жребци. В началния етап на развъдната дейност броят на полукръвните жребци бил по-голям от броя на чистокръвните, като съотношението между тях било 4:1. Това показва, че тенденцията била да се създаде полукръвен кон, подходящ за нашите условия. Главната задача на секцията още в началото била да произвежда жребци за задоволяване нуждите на жребцовото депо към конезавода и на останалите жребцови депа в страната.

Наред с работата по създаването на източнобългарската порода коне в конезавода своевременно чрез жребцовото депо започнала системна целенасочена работа за подобряван е на местните коне в цяла Североизточна България.

Във военния конезавод „Божурище" общият брой на кобилите-майки бил около 90, което показва, че още в началото се разполагало с много добра разплодна база. Повечето от кобилите били полукръвни, а останалата част - арабски и местни подобрени. Използваните жребци били чисто кръвни английски и полукръвни. Част от жребците и кобилите произхождали от конезавода „Кабиюк". Конезаводът „Божурище" имал за задача да произвежда ездови коне за кавалерията и затова влиянието му върху подобрителната работа в страната е по-слабо. Жребците от този конезавод действали в района на жребцовото депо в Пловдив. Независимо от едностранното използване в конезавода се оформило ценно племенно стадо, което достигнало върха на развитието си, след като през 1950 г. преминало към ДЗС „Стефан Караджа" край Балчик.

Източнобългарският кон е признат за самостоятелна порода през 1951 г Той притежава качествата на универсална порода коне, подходяща за езда и впряг. Развитието и усъвършенстването на източнобългарската порода продължава около 80 години. През този период настъпили значителни изменения в ръста на източнобългарския кон. Използваните в началото кобили за разплод имали височина при холката около 148 см. През първия етап подобрителната работа се движела много бавно. С напластяването на кръв от чистокръвния английски кон и от полукръвната порода фуриозо-нордстар ръстът на кобилите се изменил, а с това се изменили и качествата им. Голямо изменение в типа на източнобългарската порода се е получило през осемдесетте години благодарение на прилагането на много строг отбор и подбор. Така например височината при холката от 158 см е достигнала 162 см. С това се достига ръстът на конете от най-изтъкнатите европейски породи (напр. тракененския кон).

Конете от източнобългарската порода се характеризират със средно голяма глава, стеснена в долната част, добре изразени очни орбити, прав профил на лицевите и челните кости, широки ганаши, нормално развити и добре поставени уши. Шията е права, дълга, добре замускулена и подвижна, отговаряща на изискванията на ездовите коне. Холката е висока, дълга, добре изразена. По развитие тя се приближава до холката при чистокръвния английски кон. Гърбът е средно дълъг, обикновено прав и добре свързан с холката и поясницата. Крупата е леко наклонена и замускулена. Наклонеността по всяка вероятност е наследена от чистокръвния английски кон. Гръдният кош е средно широк, но дълбок и достатъчно дълъг. Общото развитие на гръдния кош (обхват 188 см) показва, че източнобългарските коне се приближават до конете от породите за комбинирано използване. Крайниците са високи, с добре очертана мускулатура и здрави кости. Средният обхват на свирката е около 20,1 см. По тип и екстериор източнобългарският кон се доближава повече до ездовите коне, отколкото до конете от породите за комбинирано използване. По-голяма част от конете има здрава конституция и отлична работоспособност. Цветът на косъма обикновено е кестеняв, черен и алест. Днешният източнобългарски кон се отличава съществено от първоначално използваните за разплод коне. Средните телесни измерения на жребците са 166,9; 166; 190; 21 см, а на кобилите- 162,8; 161; 185,8; 20 см.

Най-голяма роля при създаване на източнобългарския кон в конезавода „Кабиюк" са изиграли чистокръвните английски жребци Семпитернал, Лаудон, Козак, Емилиен и в по-ново време Тихани и Зенгер, станали родоначалници на важни линии, и полукръвните жребци Бетяр, Фенек, Галион и Фуриозо VII-3, които също са родоначалници на линии. В конезавода „Божурище" по-голяма роля са изиграли чистокръвните английски жребци Вустершир, Греми, Еделкнабе и Нерон, които станали родоначалници на линии, продължаващи и днес. В същото стадо били използвани и някои полукръвни жребци, като Фенек, Максим II-7, Мачекер 10, от линията на Бетяр жребците Бемол, Бивак, Бенгал и др., от линията на Лаудон Ликвидатор, Лисабон и Люксембург и жребци от други линии.

Родоначалници на по-голяма част от линиите, създадени в източнобългарската порода коне, са внесени чистокръвни английски и полукръвни жребци.

Вижте още: