Плевенският кон е порода коне, създадена у нас. Работата по създаването на плевенската порода коне започнала в конезавод „Клементнна" край Плевен. За основа на днешния плевенски кон послужили кобили-майки, събрани от района - цялата група делиормански кобили, които били в конезавода „Кабиюк", - местни подобрени, арабски, полукръвни и англо-арабски кобили. Тази разнотипна маса от кобили била кръстосвана с арабски, англо-арабски, полукръвни, стрелецки жребци и главно гидрани. Следователно плевенският кон е създаден чрез сложно възпроизводително кръстосване, при което е запазен типът на основната порода-подобрителка - гидрана. Обстоятелството, че при създаването на плевенската порода коне не са използвани кобили от породата гидран, довело до създаването у нас на своеобразна порода, отличаваща се от гидрана в Унгария, Австрия и Полша.

Получената в резултат на кръстосването значителна група коне имали обогатена наследствена основа. Племенната цел по това време се определяла от нуждите на селското стопанство и преди всичко на армията от здрави и издръжливи коне. Това наложило като селекционни показатели да се изискват масивност и качества за езда и впряг, да са относително бързи, със свободни движения. При създаването на плевенската порода се открояват 3 основни периода. Първият период се характеризира в известна степен със стихийно кръстосване на коне с различен произход. В него значителна роля изиграли някои жребци с арабски и англо-арабски произход, като арабският жребец Зариф II, внесен от Унгария, и англо-арабските жребци Буян, Бубенчик и Сивори, внесени от Русия. Тези жребци изиграли изключителна роля за създаване на известен тип сред кобилите от племенното стадо.

Успоредно с работата в конезавода произведените жребци били използвани в района и така породата залага основите си върху по широк ареал.

Вторият период по създаването на плевенската порода коне започва от 1910 г. с известен брой жребци от породата Гидран, внесени от Унгария. Тези жребци били използвани известно време и намерили добра генетична връзка с наличните в значителна степен заводски кобили. Успоредно с тях по това време са използвани и полукръвните жребци Лисабон, Ликвидатор и англо-арабският жребец Липари (чрез своите дъщери), които са допринесли за създаването на плевенската порода.

Третият период започва от 1924 г., когато е проведена първата Зоотехническа конференция в България, която определила ролята и мястото на всяка порода коне, развъждана в страната. Оттогава започва системна целенасочена работа за създаване на коне от типа на гидрана и е узаконена такава секция в конезавода. Решаваща роля по създаването на породата изиграли внесените от Унгария жребци Алги-Гидран, Гидран 46-12, Мурад, Балкан, Пирин и Вихър. Със своите ценни качества те залагат основите на породата и стават родоначалници на ценни заводски линии. Този период се характеризира с възпроизводително кръстосване и постепенен преход към вътрешнопородно развъждане. Така постепенно се залага и изгражда и структурата на плевенската порода. Изграждат се заводските фамилии и линии.

По телесните размери и индексите плевенският кон се отнася към породите за комбинирано използване. Конете от породата се отличават със средно голяма, пропорционално развита глава с права профилна линия. Поради англо-арабския си произход те имат добре очертани очни орбити. Ноздрите са широки, шията е средно дълга, добре замускулена. Холката е очертана и замускулена с височината 160-162 см.. Гърбът е прав, средно дълъг, замускулен. Поясницата обикновено е права, но има случаи, когато е изпъкнала и лошо свързана с крупата, която е овална, закръглена и силно замускулена. Гръдният кош е закръглен, широк и дълбок, като при кобилите е по-удължен. Тялото е удължено, което показва, че породата заема междинно положение между ездовите и впрегатните породи. Крайниците са достатъчно високи, замускулени.

Цветът на косъма е предимно алест, унаследен от породата гидран и сигурно се предава на потомството. Конете имат красиви, плавни движения. Те са скорозрели, жизнени и до напреднала възраст може да се използват за разплод и работа.

Като порода за комбинирано използване плевенският кон се тренира и изпитва в езда и впряг. Освен в гладко надбягване плевенските коне с успех се използват и в останалите спортни дисциплини. Те масово участват в конкур-ипик и не отстъпват по възможности на източнобългарските коне.

В момента популацията на плевенската порода коне е силно намаляла и е застрашена от изчезване.

Вижте още:

Тренинг на младите коне

Как да отучим коня от хапането и ритането?

Делиормански кон