Цикория (Синя Жлъчка)

Цикория (Cicorium intybus), малко познатата у нас зеленчукова култура, е двегодишно растение, което през първата година образува кореноплод и листна розетка, през втората - цветоносно стъбло. Като зеленчукова храна се употребяват етиолираните млади листа, които израстват от кореноплодите и съдържат белтъчини, захари, минерални соли и инулин. Инулинът е горчиво вещество и влияе положително върху храносмилането. Кореноплодите са богати на инулин, фруктоза и интибин и се използват като заместител на кафето. У нас цикорията е позната още и с имената бърдоква, гвачка, дива радикя, дъвка, жилаво цвете, злъчка, свинок и др.

Различават се две разновидности цикория:

салатна цикория - отглежда се за нежните етиолирани листа;
кореновидна цикория - култивира се главно заради кореноплодите.

Кореноплодът е месест, дебел 4-5 см, конусовиден. Листата са големи, тъмнозелени, целокрайни и пересто нарязани, с приятен горчив вкус. Семената на цикорията са дълги 2-3 мм, ребристи, кафяви.

Цикорията е студоустойчива и изисква прохладен, влажен климат. Не понася торенето с пресен оборски тор. Наторяването на почвата, макар и бедна, е разложен оборски тор и с минерални торове е много ефективно.

У нас няма районирани сортове цикория. В другите страни от салатната цикория, която има по-голямо значение като зеленчуково растение, са известни сортовете Витлуф, Експрес, Бланка и Екстрема.

Салатната цикория се засява през втората половина на март и в началото на април, на редове с междуредово разстояние 20-25 см или на двуредни ленти с междулентово разстояние 50 см и междуредово - 20 см. При пререждането между растенията в реда се оставя 15-20 см. С наближаването на есента растенията образуват кореноплоди и мощна листна розетка. Те се изваждат преди настъпване на силните мразове. Листата се отрязват около 5 см над челото на кореноплодите, като се запазва връхната пъпка. Кореноплодите се съхраняват в избено или друго подобно помещение, между прослойки от пясък, при температура 2°C. Използват се постепенно от ноември до март, за форсирано получаване на етиолирани млади листа. За целта в изба, където е тъмно и може да се поддържа постоянна температура, се настила 25-35 см загрят оборски тор, върху него - тънък пласт почва. Кореноплодите на цикорията се нареждат с челата нагоре, плътно един до друг, и се заравят до половината в почвата, така че челата им да бъдат на едно ниво. Ежедневно кореноплодите се поръсват умерено с вода. Температурата се поддържа 12-15°С. След 3-4 седмици етиолираните листа, събрани в кочанче, се изрязват с малка част от кореноплода.

Кореноплодите на цикорията може да се засадят и в студен или топъл парник. След засаждането кореноплодите се поливат и се засипват с почва, влажен пясък или влажни стърготини на дебелина 25-30 см. За прибирането се отгрибват.

Кореновидната цикория се отглежда, както морковите. От 1 дка се получават 2000-2500 кг кореноплоди.