Репичките са едногодишни растения. Те имат значителна хранителна стойност и кратък вегетационен период. Затова се отглеждат в цялата страна, предимно в дворните зеленчукови градини.

Производствени направления: У нас са застъпени ранно-пролетно и есенно производство на репички.

Сортове

  • - Червени с бели опашки. Той е най-подходящият сорт за отглеждане при полски условия. Розетката е средна до голяма. Кореноплодът е сферичен. Горната му половина е интензивно червена , а долната заедно с коренчето бяла. Вътрешността е снежно бяла със сочна крехка консистенция без кухини. Сортът е средно ран, с вегетационен период 30 - 35 дни.
  • - Софийски превъзходни. Сортът е подобен по хабитус на растенията от червени с бели опашки, но са по-изравнени. Кореноплодът има червена кожица, която само в основата заедно с коренчето е бяла. Сортът е средно ран.
  • - Сакса 2. Има по-малка розетка с четири пет листа. Кореноплодът е сферичен, понякога леко удължен. Кожицата е интензивно червена, а вътрешността бяла, сочна и крехка. При преминаване на беритбената зрелост и особено при пролетно летни условия кореноплодите сравнително бързо образуват кухина. Сортът е много ран с вегетационен период 25-30 дни. По- подходящ е за отглеждане под полиетиленови тунели и други съоръжения и по-ограничено за ранно полско производство.
     

Репички в градината

  • - Едри червени. Има средно голяма розетка. Кореноплодите са сравнително едри, овални до леко удължени. Кожицата е интензивно червена, а вътрешността бяла. Образуване на кухина в кореноплода се наблюдава рядко. Сортът е ран до средно ран, подходящ е за ранно полско производство.
  • - Любими. Има средно голяма розетка. Корено плодът е плоско кръгъл сравнително едър. Кожицата е по-светло червена, а вътрешността бяла и плътна. Сортът е средно ран и подходящ за отглеждане при полски условия.
  • - Бисер. Той е сорт с малка розетка. Листата са по-целокрайни без власинки. Кореноплодите са овални до леко удължени, бели с нежна и сочна консистенция. Сортът е средно ран, подходящ за отглеждане при полски условия.

Подготовка на почвата

Когато репичките се отглеждат като ранна пролетна култура площите се наторяват и се обработват за основната култура (домати, пипер, патладжан). През февруари-март се култивира или се фрезува на 10-12 см. дълбочина. За репичките се тори с по 5 кг. азот, фосфор и калий на декар или с два-три тона напълно разложен оборски тор. Торовете се разхвърлят върху оформените високи лехи преди разрохкването им. Като есенна култура репичките се отглеждат повече на равна повърхност, а при силно дренирана почва в ниски вкопани лехи.

Торене на спанак, салата, репички, зелен лук и зелен чесън

Сеитба. За пролетно производство семената се засяват в края на февруари - началото на март, а за късно есенно производство - през втората половина на септември. Сеитбената норма е 3-4 гк. семена на декар. Засява се ръчно разпръснато при малки площи и механизирано със сеялка на ленти, при разстояние на лентите 50 см., между редовете 10-12 см. и 4-5 см. между семената в реда, на дълбочина 1,5-2 см. При недостатъчна почвена влага засетите лехи се валират.

Грижи след сеитбата. При оптимални условия семената поникват след 4-5 дни. Влажността на почвата се намалява, докато растенията оформят розетка с 2-3 листа. При започване на нарастването на кореноплодите до прибирането им не се допуска засушаване. Полива се чрез оросяване с норма 15-20 кубични метра вода на метър. При забавен растеж се подхранва във фаза първи втори лист с около 2,5 кг. азот на декар, след което растенията се оросяват леко.

Беритба и добиви. При ранно пролетно засяване беритбата започва около 35 дни след поникването. Растенията, формирали стандартни кореноплоди (над 1,5 см.) имат розетка с леко наведени до хоризонтално разположени листа, челото на кореноплода е частично над повърхността и почвата е леко напукана. През есента беритбата започва 40-50 дни след поникването. Беритбите са неколкократни като след всяка беритба лехите се поливат с 10-15 литра на кв. м. Отскубнатите растения се поставят във вода, за да не увяхват и да се измият частично, след което се връзват по 10 бр. във връзка. В този вид продукцията не се натрупва на дебел пласт и по възможност незабавно се предлага за реализация. Общият добив е 18-20 хиляди връзки от декар.

В някои страни репичките се отглеждат напълно механизирано, в това число и прибирането им като кореноплодите се измиват, сортират си и се пакетират и се предлагат на пазара.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Какви зеленчуци да засеем през февруари в студен парник или градината?

Видове поливки на земеделските култури

Как може да определим кълняемостта на семената?