Видове поливки на земеделските култури

С напояването се изменят условията за съществуване на растенията и могат да се разрешават следните задачи: 1) да се овлажнява почвата и да се подобри водният й режим; 2) да се повишава влажността на приземния въздушен слой; 3) да се изменя температура на почвата; 4) да се измива почвата от вредни за растенията соли; 5) да се внасят хранителни вещества с поливната вода.

В зависимост от основната задача, която се поставя при поливането, и времето, през което се извършва, се различават няколко вида поливки.

Овлажнителни поливки

Основната задача на овлажнителните поливки е да се увеличава почвената влага и да се създава благоприятен воден режим за растенията, когато валежите са недостатъчни. Те са най-широко разпространени в поливната практика. В зависимост от времето, през което се провеждат, овлажнителните поливки биват: вегетационни и извънвегетационни (влагозапасяващи).

Вегетационни овлажнителни поливки

Вегетационните овлажнителни поливки имат най-голямо практическо значение при отглеждане на културите. С тях се поддържа благоприятен воден режим в почвата през време на растежа и развитието на растенията. Броят на вегетационните поливки и количеството на поливната вода се определят в зависимост от биологичните особености на растенията и от климатичните условия. От най-много вегетационни поливки се нуждаят оризът, по-голямата част от зеленчуковите култури, картофите, цвеклото, царевицата, памукът и др. През сухи години вегетационните поливки са необходими и за житните култури.

Известна разновидност на вегетационните поливки са освежителните поливки. Те се извършват с малки количества поливна вода (10-13 м³ на декар) обикновено чрез дъждуване с цел да се освежат растенията и да се повиши влажността на приземния въздушен слой. От освежителни поливки се нуждае захарното цвекло към края на вегетационния период, когато натрупва най-много захари. В този период то не понася висока влажност на почвата, а има нужда само от леко овлажняване за поддържане тургора на листата. Високата влажност на почвата предизвиква вторичен прираст и намаляване съдържанието на захари. От освежителни поливки се нуждае в края на развитието си и памукът, за да се поддържа само зреенето на образуваните кутийки без допълнителен растеж.

Освежителни поливки са необходими за царевицата и слънчогледа през време на цъфтежа, когато температурата на въздуха е много висока, а влажността - ниска.

На овлажнителни поливки реагират добре и някои зеленчукови култури - зеле, репички, краставици и др.

Извънвегетационни (влагозапасяващи) поливки

Извънвегетационните поливки имат голямо значение за увеличаване на добивите от селскостопанските култури. Те се извършват обикновено през есента, през топлите дни на зимата и рано през пролетта, когато има най-много свободна вода в напоителните системи и трудовото напрежение е по-малко. През есента и през зимата се влагозапасяват само дълбоките глинести влагоемни почви, които могат да задържат влагата до настъпване на вегетационния период. Подпочвената вода при тях трябва да се намира на дълбочина най-малко 3 м. През пролетта се извършва влагозапасяване на по-леки почви, когато валежите са недостатъчни и няма необходимият запас от влага. Извънвегетационните влагозапасяващи поливки се правят обикновено след оранта с по-големи количества поливна вода.

Като разновидност на влагозапасяващите поливки може да се посочат предпосевните и предпосадъните поливки. С тях се цели да се създадат по-добри условия за предпосевна обработка на почвата и задружно никнене на семената. Тези поливки са много необходими при сеитба на втори култури, при лятно засаждане на картофи, в зеленчукопроизводството, при лятна сеитба на треви, люцерна, репица и др. При суха есен те се прилагат й при сеитба на зимните зърнени житни култури.

Наторителни поливки

При тези поливки основната цел е наторяването на почвата. Водата се използва за пренасяне и равномерно разпределяне на торовете по поливната площ.

За наторяване може да се използват мътните води от реките и от топящите се снегове, от градските канали или вода, в която са размити минерални торове, оборски тор и торова течност.

Наторяването с мътни води се извършва обикновено в извънвегетационните периоди, понеже в почвата се подават големи количества вода, която не може да се понася от растенията. Най-често с мътни води се напояват ливади и пасища.

С вода, в която са размити минерален тор, оборски тор или торова течност, се извършва подхранване на растенията през вегетацията. Тези поливки се използват едновременно като навлажнителни и наторителни при отглеждане на зеленчукови, окопни и други култури.

Минералните торове предварително се разтварят във вода, след което разтворът се пуска да изтича равномерно в поливната вода. Към дъждовалните машини има специални приспособления за автоматично смесване на торовете.

По същия начин се извършва и наторяването с торова течност.

Оборският тор се размива в поливната вода. Получената течност в практиката се нарича „шербет”. За тази цел се използва добре разложен оборски тор. Много добри резултати се получават, когато се употребява овчи и птичи тор.

С подхранващите поливки торовете се внасят в лесноусвоима форма за растенията, разпределят се равномерно по площта и се пести работна ръка.

Затоплящи поливки

С този вид поливки се цели да се повиши температурата на почвата. За целта са подходящи водите от реки, в които се вливат топли извори.

Затоплящи поливки се прилагат при напояване на ливади, пасищa, люцерна, ягоди и други многогодишни насаждения в ранна пролет, за да се ускори вегетацията и да се предизвика бързо развитие на растенията.