Най-хубавите и крехки репички виреят на слънчеви и леки почви с много хумус.
В глинести и тежки почви те пак се развиват, но бавно. Имайте в предвид, че те не понасят пресния оборски тор. Взискателни са към влагата в почвата и въздуха, ако тя им липсва, не могат да образуват кореноплоди, или образуват груби такива и бързо стрелкуват. Най-взискателни към влагата са , след като образуват първия лист и започват да нарастват. Те много обичат светлината, не понасят засенчване. Ако светлината е недостатъчна, особено на засетите в парници репички, техният вегетационен период се удължава. За отглеждане на открито са най-подходящи "Червените репички с бели опашки". Те са много вкусни и времето от засяване до прибирането им е 30 - 35 дни. Друг сорт е "Софийски превъзходни"- имат същия период на вегетация, но съдържат повече витамин С. Сорта "Сакса 2" е много ранен, с период на вегетация от 20 - 25 дни и са подходящи за отглеждане в парник.
"Виена" – характерен с едрите си и сочни кореноплоди. Вкусовите качества са много добри, предпочитан е за салати.
"Руди" – надежден стандартен сорт за открито производство. Характеризира се с ранна зрелост, дружно и равномерно развитие. Кореноплодите са кръгли, устойчиви на напукване, с фини нежни коренчета. Има добра приспособимост към различни климатични условия.
"Фалко" – кореноплодите му са много едри с диаметър до 6 см, с безупречна, плътна вътрешност и добър търговски вид. Подходящ за производство в горещо и сухо време.
Сорт "Перла"са също ранни и стават за 25 дни, вкусни са , само че са бели на цвят. Нуждата от семе за засяване на репички се определя от техния сорт и е средно между 4 и 6 грама на кв. метър. В един г се съдържат средно около 100 семенца, те запазват кълняемостта си в продължение на 3 - 4 години. Семена по-стари от 2 години се подлагат на проба за кълняемост, преди засяване. При засяването на репичките на редове е много важно равномерното им разпределение по площта, за да се гарантира нормалното развитие на растенията. Вярно е, че се изразходва повече труд и време, но резултатите са много добри. За разстояние между редовете са достатъчни 8 см. За да не се сриват браздичките след изтеглянето им не се ползва гребло или мотика. Тези браздички и без това не бива да бъдат по-дълбоки от 2 см. В самия ред семената да са на 3 см едно от друго. Когато бъде засята цялата определена площ, заглаждате повърхността с тънка летва така, че всички семенца да се покрият с пръст. Някои любители градинари използват за тази цел кора от яйца, но тя бързо овлажнява. Сейте репичките рано на пролет, добре е да разделите на няколко части цялата площ, която сте определили и да засявате на етапи през 10 - 15 дни, за да си осигурите повече време за беритба и консумация. След поникването трябва да плевите и поливате редовно, за да нарастват добре кореноплодите. Ако искате добра продукция, трябва да ги засеете във влажна почва, полята няколко дни преди сеитбата, а не да ги поливате непосредствено след засяването. Ако посевът е много гъст се прорежда на 2 - 3 см растение от растение. Репичките стимулират дейността на черния дроб и бъбреците, особено подходящи са за хора, страдащи от диабет. Сокът от репички е богат източник на витамин С, който се превръща в добра алтернатива в борбата с пролетната умора. Той оказва освежаващ и тонизиращ ефект, но действа благотворно и при жлъчни и бъбречни заболявания.