Калифорнийска порода зайци

Зайците от калифорнийската порода са създадени чрез сложно възпроизводително кръстосване. С цел да подобри кожухарските качества на кожите от породата чинчила американецът Джордж С. Вест през 1923 г. започнал да ги кръстосва с хималайски зайци. Получените кръстоски през 1928 г. отново кръстосва със зайци от породата бяла новозеландска.

Зайците от калифорнийската порода се характеризират с добре изразени месни форми: имат малка, лека и слабо гърбоноса глава, къса и добре замускулена шия, с дебел слой мускулатура в областта на лопатките. Ушите са правостоящи с дължина, не по-голяма от 10,5 см. Тялото на калифорнийския заек е късо, широко и по форма прилича на квадратен бетонен блок. Има здрава костна система. Калифорнийските зайци са едни от най-скорозрелите. Зайците се използват за разплод на 4,5-5-месечна възраст. Млечността на зайкините е доста висока и те спокойно могат да изхранят 6-8 зайчета. Живото тегло на женските е от 4,7-5,2 кг, а на мъжките - 4,5 до 5,2 кг. Плодовитостта е висока. Средно раждат по 7-8 зайчета, а отделни зайкини - 11-12 и повече. Ценно качество е добрата окосменост на лайките.

Малките зайчета растат много интензивно и на 56-дневна възраст, когато се отбиват и колят, имат живо тегло 1,8-2 кг (което отговаря на стандарта за зайци-бройлери). Теглото на почистеното трупче е около 1,1 кг, като 70-80% от него са месо, а останалото кости.

Калифорнийският заек се използва широко за производство на младо заешко (бройлерно) месо в САЩ, Англия, Италия, Франция, Унгария и други страни.

Характерно за зайците от калифорнийската и новозеландската порода е това, че са по-спокойни и по-добре приспособени към условията на развъждане в едри механизирани и отоплявани зайчарници.

Важно преимущество е и това, че калифорнийския заек по-добре от другите породи са приспособени към отглеждането на мрежест под. В Италия се води щателен отбор на зайците по формата и обраслостта на лапките. Смята се, че правият пищял и правилната постановка на краката обезпечават еднакво натоварване на лапите и равномерно изтриване на обраслостта на опорните части. Селекционерите се стремят да увеличат обраслостта, дължината и еластичността на покривните влакна на опорните части на лапите. Успехите на селекцията в това отношение позволяват зайкините в течение па 1,5-2 години да се отглеждат на мрежест под без вреда за тяхното здраве и без ла се понижава продуктивността им. Зайчетата, отбити от зайкините, отглеждани в клетки с мрежест под, за разлика от зайчетата при другите породи, не забавят растежа си от така нареченото „сътресение от отбиването" и повреждане на лапите. Новозенландеките и калифорнийските зайци по-малко страдат от дерматити, от инфекционен и незаразен произход.

ВИЖТЕ ОЩЕ: