Развъждане на зайци

Основната задача в зайцевъдството, както и в другите отрасли на животновъдството е получаването на повече и с ниска себестойност продукция. Непознаването на въпросите на развъждането на зайците е най-честата причина за лошите резултати в зайцевъдството.

Основен момент при развъждането на зайците е изборът на родители за разплод. Може да се каже, че успехът в зайцевъдството зависи до голяма степен от избора на мъжкия разплодник. Мъжкият заек трябва да бъде в добро здравословно състояние, с правилно телосложение, с добре изразена мъжественост и активен темперамент. Той трябва да бъде с по-голяма и възгруба глава, широк и добре развит гръден кош, добре развита мускулатура по цялото тяло и особено в областта на поясницата и задните крайници. Мъжкият заек трябва да се избира от многоплодна и високомлечна майка и да има нормално развити семенници.

Във външния вид на женския заек за разплод трябва да бъде подчертана женствеността. Зайкинята трябва да има правилно телосложение, широка поясница и крупа, равен, дълъг и широк гръб, добре развита млечна жлеза с най-малко четири чифта цицки и да произхожда от плодовита и високомлечна майка.

Първата случка трябва да се проведе, когато настъпи стопанската зрелост (обикновено един-два месеца след половата зрелост).

Мъжките зайци трябва да се използват за разплод 1-2 месеца по-късно от женските.

Зайкините може да се заплодят само когато са в състояние на разгоненост. Външните прояви на това състояние са неспокойно държане, проява на усилен интерес към съседните зайци, хиперемия на външните полови органи, понякога отказ за кърмене на зайчетата и др. Само в състояние на разгоненост женската допуска мъжкия заек. В други случаи тя бяга, хапе и може да го нарани. Разгонеността продължава около 5 дни, след което следва 10-дневен период на затихване, покой и подготовка за следващата разгоненост. Заплождането се извършва обезателно в клетката на мъжкия заек. Обратното е неправилно - мъжкият може да изпадне в стресово състояние и да не може да покрие зайкинята. За успешна се смята случката, когато мъжкият заек падне настрани и издаде характерен звук.

Бременността на зайкините продължава от 28 до 33 дни, или средно 30 дни. На 10-ия - 12-ия ден от покриването зайкинята се изследва за бременност. Тя се хваща с едната ръка за кожата на холката, а с другата се опипва задната част на корема. Зародишите се напипват като твърди образувания с големина на лешник. Опипването трябва да бъде внимателно, защото може да предизвика аборт.

Обикновено 4-5 дни преди озайчването в клетката на заикинята се поставя основно почистено и дезинфекцирано родилно сандъче. Сандъчето се застила с чиста от плесени и осил мека слама или сено. Ако в първите дни зайкинята изяде част от сеното или сламата, добавя се нова.

Един-два дни преди озайчването зайкинята оскубва пуха от корема си и го поставя в родилното сандъче, като с него оформя гнездото. Ако това тя не стори сама, трябва да го направи стопанинът. Температурата на въздуха трябва да бъде в границите на допустимата - от 10 до 26°С. Ако спадне под тези граници, зайцевъдът трябва поне два-три дни преди озайчването да внесе клетката със зайкинята в топло помещение, където да стане озайчването. Зайкинята трябва да има на разположение чиста, със стайна температура вода и достатъчно храна. Обикновено озайчването става през нощта. След озайчването майката кърми зайчетата, оскубва още косми от коремната си област, покрива малките си и ги оставя да спят.

Погрешно е становището, че малките зайчета не трябва да се преглеждат ежедневно. Зайцевъдът трябва да преглежда зайчилото и ако зайчетата стоят спокойно в гнездото, това означава, че майката е достатъчно млечна и те са нахранени. Ако коремчетата им са с нагъната кожа и зайчетата постоянно с движат в гнездото, те са гладни. Тогава трябва да се прегледа майката и ако е маломлечна или е получила мастит, зайчетата да се разпределят между други майки, озайчили се най-много 2-3 дни преди това. Когато малките са нахранени добре, достатъчно е на 24 часа един път да бъдат кърмени. Препоръчва се след кърмене сандъчето да се обръща с отвора към някоя от стени на клетката, за да се предотвратят евентуални връхлитания на зайкинята в сандъчето и притискане на някои зайчета.

Ако се наложи преместване на зайчетата от една майка на друга, обикновено се постъпва така. Зайчетата се почистват от майчиния пух, слагат в гнездото при зайчетата на новата майка, сандъчето се обръща с отвора към стената на клетката. След няколко часа миризмата на зайчетата се уеднаквява и зайкинята ги кърми като свои.

Важен момент през този период за зайкинята е нейното повторно заплождане. Препоръчва се това да става 18-20 дни след раждането. Трябва да с знае, че колкото се забавя заплождането на зайкинята след раждане, толкова следващото зайчило е по-малоплодно. Възрастта, при която трябва да се отбиват зайчетата, зависи от броя на озайчванията, от целта на използването на отбитите зайчета, а също и от млечността на зайкинята-майка. След 30-35 дни млякото губи значението си като основна храна за зайчетата, а освен това и постепенно намалява. В личното стопанство отбиването на зайчетата е най-добре да става на 35-ия-40-ия ден, когато ще се използват за угояване, и на 40-ия-50-ия ден, когато ще се използват за разплод. Отбиването на зайчетата обикновено става изведнъж, но зависи от млечността на майката. При високомлечни зайкини, за да се запази млечната жлеза от възпаления, е наложително отбиването да се извърши в продължение на няколко дни, като същевременно се намалят сочните и концентрираните фуражи на зайкинята. За целта майката се премества в друга клетка, а зайчетата остават в клетката, в която са родени. Това се прави, за да се намали стресовото състояние на малките зайчета. Ако при отбиването се преместят, наред със стресовия фактор от отбиването се явява и още един стресов фактор от преместването в новата клетка.

Всички зайчета трябва да останат в клетката, в която са родени, заедно до 85-ия - 90-ия ден, след което мъжките се отделят от женските. Женските зайчета се настаняват по две или по три в клетката, а мъжките - по едно.

Полът на зайчетата се определя по следния начин: Зайчетата се хващат с едната ръка за ушите и кожата на холката, след което се обръщат с корема нагоре, така че гърбът на животното да опре на масата. С палеца и показалеца на другата ръка се притиска мястото около половия орган, така че той да може добре да изпъкне. При мъжкия заек половият орган е кръгла издатина, разположена в кръгла гънка, а при женския е удължен отвор, насочен към ануса.

Вижте още: